Любимите на децата торти с снимки и шарените бонбони за сумуване и дъвчене са истински бомби със закъснение за следващите поколения, твърдят специалисти по молекулярна биология в Българската академия на науките. В специалното проучване, приключено през 2011 г., изследователите са изследвали дведесет от всички 337 добавки в храни, обозначени с буквата „Е“, и са установили, че точно цветовете в детските храни са един от най-опасните съставки за организма.
„Добавките, използвани за придаване на цвят -. Фаст грийн, индиго кармин и еритрозин, т.е. зелено, червено и синьо, се интегрират между базите на ДНК А това е мутация , която се отразява на клетките, на целия организъм и спокойно се предадат в поколенията ни „ , представи резултатите от изследването доц. Георги Милошев, ръководител на рабораторията.
Един от най-тревожните заключения на екипа му е, че от 20 анализирани „Е“ -та, 14 увреждат ДНК не само в разрешените от Европейската комисия концентрации, но и в дози между 10 и 100 пъти по-ниски от тях. Същите резултати се наблюдават при натриевия бензоат (Е 211), който поддържа продуктите свежи и дори при добавения
„Това е 100% химикал, който е много опасен,“ призова родителите доц , Милошев.
Сред останалите вредни добавки в храни най-опасен е натриевият нитрит – Е 250. Използва се като консервант в пушените риби, различни видове месо, консерви и във всички колбаси, най-вече дълготрайните. Според експерта разрешеното количество за влагане в храните е огромно и само времето и продължителните изследвания могат да докажат до какви последствия води употребата му. В изследването си доц. Милошев е използвал 1000 пъти по-ниска концентрация, но дори е достатъчно, за да се регистрират увреждания в молекулата на човешката ДНК.
„Аз апелирам към използването на естествени съставки, но те сигурно не са толкова стабилни, затова производителите ги избягват. Много по-лесно е да използваш химично синтезирано вещество. Но то е толкова стабилно, че ти остава в организма с години„, допълни Милошев.
Изследването е реализирано между 2009 и 2011 г. със средства от Фонд „Научни изследвания“. От 2012-а екипът на лабораторията по молекулярна генетика кандидатства за ново финансиране, за да довърши проучванията си, но така и не получава подкрепа. Интерес не проявява дори Европейската комисия, която получава данните от целия проект, но изненадващо го връща на авторите с обяснението, че не предлага нова информация.
„Защото, в противен случай, признават, че знаят за вредното въздействие на консерваторите и оцветителите.“ И тогава възниква въпросът защо тяхното използване продължава да бъде разрешено? , коментира казуса Ганета Сагова, главен редактор на „Списание 8“ – единственото научно-популярно издание у нас, което публикува резултатите от проучването.
За последните три години трудът на доц. Милошев е публикуван в няколко международни научни издания и дори е цитиран в анализите на различни специалисти в областта на здравословното хранене.
Източник: clubz
