Годината е 1223-та. Българите са устроили засади на монголите на няколко локации. Врагът попада в капана. Влизайки в засадите, храбрите ни бойци веднага ги обкръжават от всяка възможна страна. Покосяват почти всички.
По-късно тази битка става известна като Овчата битката
До този момент Монголската империя е непобеждавана. По това време Чингис Хан е все още в цвета на силите си. Волжките българи обаче въобще не се изплашили от този факт. Да, в един момент Волжка България пада, но тогава Цар Ивайло се изправя срещу тях, представяйки Дунавска България.
Съприкосновението между армиите на Чингис и волжките български войни става след като монголите побеждават при Калка Киевска Рус. Българите, поведени от Кан Габдула Челбир, решават да използват стратегията на отстъпващата войска, подмамвайки врага в своите капани.
Монголите нямали избор – или ще бъдат посечени от българския меч, или ще намерят гибелта си във водите на Волга
И забележете, вражеската армия е била предвеждана от Бахадир Субадай, най-големият пълководец на Монголската империя. Той няма загубена битка преди това. Стига до Волжка България от юг, с около 50 хиляди човека зад гърба си. Вижда пред себе си малобройната армия на волжките българи и веднага тръгва в преследване. Това се оказва и най-голямата му грешка.
Според някои източници, оцеляват около 4 хиляди монголи. Според други, нямало нито един оцелял. Друга история разказва, че има оцелели и нашите предци не ги поставили в робство. Вместо това ги разменили за Овни.
Това е първото и последното поражение на Чингис Хан. До края на живота си, той не посмява да нападне отново българите. През 1229, 1232 и 1236 година следват три неуспешни опита. Чак през 1236 година успяват да пробият волжките редици.
Историците стигат до заключението е, че българската съпротива е спасила руските земи и Русия като държава да стане част от Златната орда на монголите. Ако не са били българите, тази древна Русия е била изправена пред разрушение.
