Българската царица Елеонора, която помага много на България




“Жена венценосна,
сестра милосърдна,
сестра на героите бо божесто,
Царице, ти любов си победен,
душа изтъкана от чувства високи.”

Иван Вазов

На 22 август 1860г. в Требшен, Германия (днес Тшебехов, Полша), е родена Елеонора фон Ройс – Кьостриц, по-късно станала известна като българската царица Елеонора (1860 – 1917). Тя е дъщеря на принц Хайнрих ІV фон Ройс и на принцеса Луиза Каролина фон Грайц, има първи брак с принц Кьостриц, който е сред спряганите имена още за първи български княз. След овдовяването си участва като милoсърдна сестра от Германския червения кръст на фронтовата линия в различи военни конфликти, за което е наградена с високи отличия. Избрана е за член на Австро-унгарския червен кръст и става сътрудник на Международния комитет на Червения кръст в Женева.

Сватбената снимка на княз Фердинанд и княгиня Елеонора

Когато първата съпруга на княз тогава Фердинанд Мария-Луиза Бурбон-Пармска почива през 1899 г., князът се обръща към Великата княгиня Мария Павловна с молба да му предложи нова жена – тя трябвало да няма очаквания за бурен семеен живот с любов, да е почтена и да се занимава с благотворителност. Мария Павловна предлага Елеонора и двамата се женят на 28 февруари 1908 г.. Тя приема титлата „княгиня на българите“, а след обявяване Независимостта на България на 22 септември 1908 – титлата „царица на българите“.

Елеонора е сдържана, но сърдечна, и скоро става любимка на народа и на децата на Фердинанд. Тя идва в България с твърдото намерение да разгръща благотворителност, да бъде обичана царица и любяща майка на заварените си деца. Характерът й е твърд и несломим, но сърцето й е милостиво – нейният личен девиз е „Вярност и постоянство“.

Царица Елеонора разгръща невероятна не само за нашата страна благотворителна дейност. Работата й на фронта я е научила да не се страхува, да бъде практична и организирана и тя за кратко време основава, ръководи, но и работи в редица благотворителни съюзи, дружества и организации. На 9 август 1912 г. цар Фердинанд І я назначава за шеф на 24-ти пехотен черноморски полк. Тя е патрон на Българския червен кръст, като помага за началната му организация и дейност. При започване на Първата балканска война (1912 – 1913) е зачислена в редовната армия с чин полковник.

Царица Елеонора като милосърдна сестра на Червения кръст

По време на войните за национално обединение тя активно координира дейността на милосърдни сестри, болнични заведения на фронта и в тила, подпомага войнишките семейства. Благодарение на нея е запазена Боянската църква, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена. За да спаси уникалната църква, Царицата лично издейства на боянчани парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започва реставрация.

Царица Елеонора заболява тежко на фронта по време на Първата световна война. Опити за лечение, операции – нищо не успява да й помогне. Умира в двореца в Евксиноград на 12 септември 1917 г. и е погребана до южната стена на Боянската църква. Според последната й воля всичките й лични средства и много от вещите й са завещани от благотворителни организации и от Червения кръст. На погребението й се стича цяла София и по думите на поета Кирил Христов – не е имало столичанка, която да не присъства.

Източник:  bgnow.eu