Родопите са най-изстрадалият район по време на събитията от 1912-1913 г. Малко е писано за това, но ни ще ви пренесен в това време с една жива свидетелка на събития. Баба Матена, която е на 107 години.
В тази местност на 3 октомври 1913 г. редовната турска войска избива над 200 пеленачета, скрити на южния бряг на река Арда – деца на българи, бягащи от Южна Тракия, преследвани от аскера. Всяка година в началото на юни се отбелязва Деня на тракийското дете. Мемориалът „Илиева нива“ в памет на 40 000 изклани тракийски бежанци, на опожарените им и разграбени селища и на тези невинни деца, убити от турците тук е издигнат през 1996 година.
Издигането му е отдавнашна идея на тракийци и на роденият в Дедеагачкото село Лъджакьой скулпор Стою Тодоров, но е реализирана от други творци едва в края на ХХ век. Комплексът включва общо три обекта:
Първият обект от мемориалния комплекс на Илиева нива е паметник на загиналите над 200 деца на тракийски бежанци през 1913 година. Паметникът е дело на склуптура Емил Пенчев от Кърджали.
Вторият обект е параклис – символ, посветен на паметта на жертвите на тракийските българи. Параклисът се нарича “Света Петка Българска”, покровителка на Тракия. Този храм напомня на поколенията за онези тракийци, които са напуснали домовете си и са се отправили към Майка България. Параклисът напомня, че в съдбата на хората няма нищо по-трагично от това да си бежанец, да се разделиш с родните места и никога да не можеш да се върнеш. Параклисът е изграден по идея на Съюза на тракийските дружества в България, а изпълнител е “БКС” град Маджарово.
Третият обект е тракийската чешма – символ на живата връзка с родните места – водите на Западна Тракия текат и идват тук, до тази местност. Живата вода – това е живия живот, с една дума безсмъртието на един народ. Чешмата е типов проект от Варна, по идея на СТДБ, а финансирането и изпълнението от ВиК град Кърджали.
Важно е да живеем в разбирателство, но в такива дни трябва да наведем глави и да помним.
Източник: Vlastta
