Зададе ли се празник, хорицата яхат колите си и дим да ги няма от големия град. Човекомелачката, наречена „фирма“, ги кара при всеки удобен случай да бягат надалече към чистия въздух, спокойствието, тишината, салатата, ракийката, скаричката. Дотук ги разбирам, но това измамно спокойствие, мир и тишина казват на управляващите: „Народът цъфти и върже“. И те вдигат цените, данъците, таксите във ВУЗ, в здравеопазването, пенсионната възраст. А какво правим ние? Пием си ракийката и безропотно приемаме наглостта им!
Нищетата, злото, мизерията стават все по-жестоки, нетърпими. И благодарение на нас, които не умеем да воюваме и защитаваме интересите си, затворени в тесния кръг на личната изгода и спокойствие.
30 години правим избори и не се научихме, че от тези, които избираме, не можем да чакаме спасение! Защо се примиряваме с подаяния?
Управниците хич не ги е еня, че народът гладува и мизерства. И „Подкрепа”, и КНСБ са вятър и мъгла! Нито работната заплата е нормална, нито минималната пенсия стана 500 лв. Юли месец ще се „вдигнат“ пенсиите с 2-3 лв., а 6
месеца преди това цените скочиха брутално. А ние си стоим, ядем си салатката и си пием ракийката.
Валерия Стефанова, Гулянци
Източник: Ретро
