Клиничната смърт настъпва, когато квантовите вещества, формиращи душата, излязат от нервната система и влязат в просторите на Вселената, обясняват учените.
Според квантовата теория съзнанието е програма за квантовия компютър на мозъка, което може да остане дори след смъртта. Това обяснява преживяванията, изпитвани от човека по време на клинична смърт.
Д-р Стюарт Хамероф, почетен професор по анестезиология и психология в Аризонския университет, решил да развие теорията, предложена някога от Роджър Пенроуз. Според тази теория същността на нашата душа се намира в структури, наречени микротубули, в клетките на мозъка.
Това, което наричаме съзнание, е резултат от ефекта на квантовата гравитация на Вселената. Тази теория е наречена Orch-OR („оркестрирана обективна редукция”).
С други думи, нашата душа не е просто взаимодействие на невроните в мозъка. Тя се състои от тъкани на самата Вселена и е съществувала още преди началото на времето.
Тази идея е близка до представите в будизма и индуизма, според които съзнанието е неотменна част от Вселената.
Клиничната смърт
При преживяването на клинична смърт микротубулите губят квантово състояние, но информацията в тях не се разрушава. Тя просто напуска тялото, връща се в Космоса и се разпределя там.
Ако пациентът е реанимиран, квантовата информация се връща в микротубулите и той може да каже: „Преживях клинична смърт.” Ако това не се случи и пациентът умре, квантовата информация остава извън тялото, вероятно безкрайно в качеството си на душа.
Признаци на клиничната и биологичната смърт
Разликата между клиничната и биологичната смърт е много малка – само няколко решаващи минути.
Клиничната смърт възниква, когато сърцето на човек престава да бие, дишането и кръвообращението спират. Организмът още може да се реанимира.
Биологичната смърт идва 4-6 минути по-късно, когато клетките на мозъка умират от недостиг на кислород. Когато настъпи мозъчна смърт, всички неврологични функции необратимо се прекратяват, тоест след клиничната смърт възниква биологична смърт.
За официален момент на биологичната смърт се смята моментът, когато лекарят определи, че мозъкът е престанал да функционира. Ако възможно най-бързо се реагира на клиничната смърт и се вземат необходимите мерки за реанимация, може да се предотврати биологичната смърт.
Източник: Daily Mail / megavselena.bg
