Обожавам този кадър! С мама за ръчичка, аз на две опашки, тя – с дълга пола, аз – допряла устни към дланта ѝ, целувам я…
Вярвам, че всички се раждаме с призвание, с мисия, с определна карма. Моята майка се е родила с призванието да бъде майка – от онези, които биха направили всичко за децата си, биха били неотпъчно до тях (кога мълчаливо, кога поучително), биха надскочили себе си в името на щастието на децата си.
И ако си мислете, че призванието да си родител е лесно – ужасно грешите! Да се родиш, за да даваш на другите необхватната си любов (без очакване за връщане) е призвание, на което малцина са способни.
Моята майка обича децата си с всяка клетка от съществото си, жертва съня, здравето и географското си положение само, за да им осигурни щастие и да им дава безкрайната си майчина любов и подкрепа!
Имам и един съвет до всички – намирайте време да виждате по-често своите майки!
Миглена Иванова
Източник: lichna-drama
