На 86 години Лили Димкова чете без очила и никога не е боядисвала косата си. Рецептата й e: „От сутрин до вечер благодаря за всичко“, казва дъщерята на прочутия лечител Петър Димков.
Основна тема в картините й заемат духовните символи на страната ни. Сред образите, които изобразява предимно с техниката на масления пастел, са Орфей, Боян Мага, богомилите, Отец Паисий, Йоан Кукузел, св. Иван Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Петър Дънов. Лили Димкова е завършила театрална декорация и е правила сценичните оформления в различни театри.
Била е художник на костюмите в известни филми като „Рицар без броня”, „Шведски крале”, „Един снимачен ден”, „Сбогом, приятели”. „Ако има нещо, за което да простиш – прости! Ако има нещо, което би ти помогнало да разрешиш даден проблем – разреши го, но с любов, с доброта, на това ме учеше татко”, казва художничката.
Г-жо Димкова, често казвате, че сте благословена да имате родители като Петър и Мария Димкови, какво е тяхното влияние в живота ви?
Благословена съм от Бога, че ме е дарил с тези родители. Баща ми беше съвършена личност. Влиянието му върху близките бе тихо, неизразимо, без поучения, а само чрез начина на живот, чрез лъчезарния оптимизъм. Спомням си го винаги благ, всеотдаен, справедлив и погълнат от труда си – без припряност.
Ако не бе майка ми Мария до баща ми, той никога нямаше да бъде това, което беше. Саможертвеност – това бе нейното основно качество. Вкъщи имаше любов, разбирателство, уважение. За 61 години брак нито веднъж не чух от родителите ми някаква груба дума или разправия. Това ме изгради като характер. Каквото и да правя, винаги се питам – как би постъпил баща ми. Не случайно го наричаха слънчевия човек. Научи ме, че без любов е изключено да вървиш напред и нагоре.
Каква е тайната на младия дух и енергията, която излъчвате?
Мярката във всичко е най-важна. Всяка сутрин ходя в гората, говоря с дърветата и ги прегръщам. Научила съм всичко от татко. Той всяка сутрин благодареше на Бога за новия ден, който му подаряваше, и възможността да му служи – „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил. Благодаря Ти за големите благодати, които имаш към нас, ние Те познаваме, че Си Всемилостив, Всеистинен, Всеблаг. Амин.”
Преди ставане от леглото е добре човек да се протяга първо на гръб, след това на дясната и лявата страна, силно като тигър. Ставайки, татко винаги си тананикаше. Започваше деня си с дълбоко дишане, гимнастика и четков масаж. Четковите масажи са най-простите сухи масажи, които всеки може да си ги прави.
Правят се с обикновени четки за чистене на дрехи, с естествен косъм. Техниката е следната – тялото се трие със суха четка на разни страни, както се четкат обуща, без значение в коя посока, до зачервяване. Това трае 10-20 минути при възрастни. Тези масажи укрепват организма, усилват дейността на кожата и са чудесно средство за каляване. Същото правеше и мама. Разбира се, аз им подражавах и това ми остана навик за цял живот.
Какво препоръчваше още лечителят Петър Димков?
Смяташе, че дълбокото дишане е в основа за здравето. Дълбокото дишане, прилагано три пъти на ден по 15-20 пъти, регулира душевните движения, укрепва волята, създава ясен ум, весел дух и съдейства на хармоничното развитие на тялото и ума. С разумно, правилно дишане, човек може да измени и съдбата си, да премахне нервността и нетърпеливостта. При упражнението умът трябва да е концентриран върху една божествена светла мисъл.
Татко беше убеден, че няма по-здравословно нещо от слънчевите лъчи, приети с любов. По отношение на храната препоръчваше като най-здравословна плодовете, защото те чистят тялото, мислите и чувствата. След това са зеленчуците, после ядките (девет ореха вечер запазват силна паметта) и млечните храни. Месото съдържа токсини, които тровят организма. Дъвчете храната, вложете в нея положителна мисъл, че ще ви даде сили. Важно е да слушаме сигналите на тялото си, а не да се насилваме. Аз съм вегетарианка от малка, не чувствам потребност да ям месо, ако обаче на човек му се хапва, по-добре да си хапне.
Как да се зареждаме от природата?
С родителите ми сме обиколили Витоша, Стара планина, Рила, Родопите…Спяхме по хижите, вечер татко ми показваше звездите, учеше ме, че навсякъде има живот, че всичко в природата е живо. Веднъж ми разказа как човек може да акумулира сили от дърветата. Когато си уморен, облягаш гърба си, без главата, на някое хубаво здраво дърво, например бук или дъб, да няма сухи клони по него. Слагаш лявата си ръка на кръста, с длан, опряна на дървото, а дясната ръка или на сърцето, или на слънчевия възел. Така оставаш 20-30 минути.
През това време с нежност се обръщаш към дървото, даваш му любов, а то ти дава сила, енергия, жизненост. Това е един от начините да поемаш енергия, да я акумулираш. Когато ходиш из планината, да седнеш срещу планинска река, срещу течението й или срещу водопад, а ако си на море – срещу морето и така, гледайки водата, ти поемаш от нейната енергия и сила.
Защо е важно да използваме молитвата постоянно в живота си?
Това, което според татко пречиства физическото тяло на човека, фините му тела, душата, духа, е молитвата. Казваше, че животът ни е молитва в действие, живот и молитва трябва да се преплитат докрай и че една от най-силните молитви, които могат да се произнасят непрестанно, е така наречената Исусова молитва: „Господи, Исусе Христе Сине Божий, помилуй мен.” Татко казваше, че скърбите и радостите идват при нас периодически по закона на ритъма в човека. Когато сме обзети от неразположения, скърби, тежки моменти, ние можем да излезем от тях чрез молитва, вдигайки нашето съзнание на по-високо ниво.
Той знаеше, че чрез молитвата се снемат висши енергии от божествения свят и в човека се развива ново отношение към другите – нежност, любов. Той винаги я проявяваше към всички. Това се отразяваше и върху чертите на лицето му, то ставаше все по-одухотворено, все по-светло в края на живота му лицето му просто светеше. В молитвеника на татко има много сутрешни формули, които всеки може да използва. От малка ме научи, ставайки, да кажа: „Ставам, стъпвам и тръгвам с десния крак напред, за да ми върви леко в днешния ден”.
Също е много важно вечерта преди заспиване човек да се помоли и да се предостави в ръцете на Бога. Когато човек е на улицата, между хората, непрекъснато трябва да се свързва с Бога чрез тези формули. Те са защита и ограда. Казвайки „обичам те”, ние обичаме божественото в човека. Недостатъците на хората са нещо външно, те не засягат човешката душа, тя е чиста и свята. Недостатъците са нещо преходно и когато човек достигне до по-висока степен на развитие, той ще се освободи естествено от тях.
Какъв беше баща ви, когато преглеждаше хората?
Татко преглеждаше не по-малко от тридесет души на ден. След прегледи излизаше от стаята като изцеден. Отиваше в банята, пускаше хладка вода от чешмата да тече върху главата му. Така оставаше известно време. След това се избърсваше и се връщаше в стаята, затваряше се. Ние не го безпокояхме. Така оставаше половин час, в който се молеше и медитираше. После излизаше напълно освежен, бузите му порозовели, пълен с енергия.
Когато му напомняхме, че се преуморява, казваше: „Аз давам една конска сила, а отгоре ми дават десет”. И това наистина беше така. Винаги когато го питаха как е, той отговаряше: „Слава Богу по-добре, отколкото заслужавам”. Всичко, каквото имаше, той с лекота го даваше. Това беше неговата същност. Стотинки да беше вземал от хилядите хора, които преглеждаше, можеше да бъде милионер. Но той не взе нито стотинка. Казваше: „За дар от Бога пари не вземам!”.
Защо е толкова важно човек да пее?
Защото вибрациите се повдигат с пеенето и човек се хармонизира. Мога да разкажа следната случка. Баща ми е бил тежко раняван осем пъти и при един от тези случаи са го докарали в стая, пълна с други пострадали, които плачели и охкали. Трябвало да му направят тежка операция след раняване в корема, но нямало никакви упойки. Тогава татко казал на хирурга да започва и запял със силен глас. Всички войници млъкнали и те запели заедно с него, така с песен преодолял болката и дал пример на останалите да не се оплакват. Татко казваше, че лошите мисли, с които се изпълваме, ние се самоубиваме. Същото е и с гневните думи, раздразнението, смущението, подозрението, страха.
Ние трябва да се изпълним с вяра, с надежда, тогава ще дойде упованието, а упованието е сила, спокойствие. Учеше ме, че с любов трябва да се обръщаш към всичко, и към хора, и към животни, и към растения. Най-важното е да обичаш, а не да чакаш само да бъдеш обичан. Не критикувайте, защото критиката е разрушителна. Често даваме съвети и грешим, като се намесваме в живота на другите. Не бива да го правим, ако човек не е поискал. Оплакването също е безсмислено натоварване на другия. Като имаш нещо, което искаш да кажеш, излез на балкона и го кажи. Не изливайте помията върху главата на другия. Ние сме като радиопредаватели и приематели.
Не можем да избегнем лошотията на някои хора, по-важното е обаче колко време ще я задържим у себе си и колко бързо ще се освободим от нея. Аз винаги я заменям с някоя хубава мисъл. А лъжата е в основата на болестите. Натрупаните лъжи са отрицание, а отрицанието винаги води до някакво заболяване. Има много хубава мисъл на Петър Дънов: „Не търси отрицателното в някого, а намери една добра черта в човека и мисли само за нея“. Дори и в Библията се казва – Господи, освободи ме от всяка лоша мисъл, чувство, дума и желание”. Не бъдете намръщени и озлобени.
Ако ви е тъжно, вгледайте се в очите на някое дете, това винаги ще ви накара да се усмихнете. Усмивките са дефицит в днешно време, а са нещо прекрасно. Когато се усмихваме, мускулите, които се раздвижват на лицето, дават импулс към мозъка ни и това влияе изключително благотворно.
Картините ви имат силно енергийно излъчване, което носи хармония и светлина…
Обичам да рисувам вода, тя е символ на пречистване, енергия и жизненост. Слънчогледите също са ми любими. Имам си една теория за тях. Наричам ги мъдреците на растителното царство. Те държат главичките си изправени към слънцето, следят го през целия ден. Когато узрее тяхното семе, тогава смирено навеждат натежалите си глави. Това е философията на слънчогледа, смирението. А да се смириш е велико. Смирението е изключително важно в днешно време, въпреки, че много хора го наричат овчедушие, за него се изисква сила.
КАК Й СЕ ЯВЯВА ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
Интересна е историята на портрета, който Лили Димкова прави преди години на Учителя Петър Дънов. Не случайно той винаги е разположен на централно място в залите на изложбите ѝ и посетителите виждат първо него. „Всъщност видях образа на Учителя – той някак си застана край мен и когато аз реших да нарисувам това, което беше пред очите ми, усетих изключителна безпомощност – спомня си за творческия процес Лили Димкова. – Тогава паднах на колене и казах – аз не мога да те нарисувам, нарисувай се сам. И ръката ми започна да се движи. Тъй че има нещо много съкровено в този портрет.”
Лили Димкова казва, че и при рисуването на другите си картини е усещала невидимата помощ, която е движила ръката й. И тъй като цялото й творчество е мост между възвишеното и земното, тя обръща особено внимание на очите като преддверие към човешката душа. „Най-напред трябва да рисуваме не толкова лицето, колкото очите, защото именно чрез тях се показва духът на човека – вярва Лили Димкова. – И там търсим и виждаме най-съкровеното, най-чистото и най-хубавото в човека. Аз мисля, че всички носим дълбоко в себе си Божествената искра, но много пъти тя е като въгленчето, покрито с пепел. Ала то може да блесне наново – въпросът е какво ще повикаме и какво ще поискаме от човека”.
Рецептите й за здрави очи
„Всяка вечер плискайте вода със стайна температура върху затворени очите. 12 пъти върху едното, 12 пъти върху другото, след това повторете 13 пъти първото, 13 пъти второто. Общо 25 пъти за всяко око. Това изчиства добре очните дъна. Аз го правя цял живот. Друга рецепта, която знам от баща ми е следната: сварявам 300 г вода. Разтварям в тях чаена лъжичка морска сол, не прекалено пълна. След като изстине, изсипвам по малко от водата по две санитарни чашки за промиване на очите. Гледате във водата по 1 минута с всяко око поотделно. Освен, че поддържа очите, това ги предпазва от развитие на перде. Задължително го правете в две различни чашки за всяко око, за да не ги заразите едно от друго.“
Интервю на Драгомира Иванова
Снимки: Константин Николов-Косара
Източник: portal12
