Лили Иванова е българска е сред най-известните и иконични български личности. За мнозина тя е пример за сила, женственост и талант. Неслучайно е наречена „примата на българската естрада“. Тя е артист, който не спира да твори неуморно и до днес и ще остане завинаги в историята на българската музика.
Музикалната ѝ кариера започва през 1961 г. и продължава и до днес.
Лиляна Иванова Петрова се ражда на 24 април 1939 г. в град Кубрат. Кръстена е на починалата си по-голяма сестра Лиляна. Родителите на Лили Иванова са Мария и Иван Дамянови. Баща ѝ е чиновник в полицията и кметството в периода преди 9 септември 1944 г., което става причина впоследствие да бъде арестуван за повече от 3 месеца.
По време на Втората световна война започва да се занимава с отдаване на автомобили под наем, а след това става шофьор. Майка ѝ по принцип не е работила, но при финансови трудности е печелила пари от работата си като сервитьорка. Семейството има четири деца, всички от които са момичета, две от тях умират от скарлатина.
Семейството на Лили обича музиката, а когато тя е на 7 годинки родителите ѝ и още няколко роднини събират пари, за да ѝ купят акордеон. Лили се учи сама да свири, а след няколко години проявява интерес и към пианото.
Единственият учител по пиано в Кубрат е г-н Чернев, който е на преклонна възраст и Лили успява да вземе само 2 урока при него, тъй като той умира. След това бъдещата певица започва да пее в училищния хор, но не се замисля да се занимава с музика.
Като малка Лили се занимава и с художествена гимнастика, като дори печели златен медал на Републиканското първенство в Русе през 1952 година.
През 56-та г. Лили започва да учи в Медицинския техникум за медицински сестри във Варна – престижна за времето си професия. Първите изяви на младата певица са между 56-та и 57-ма г., когато тя изпълнява популярни песни на организираните в техникума „вътрешни фестивали“.
След завършване Лили е разпределена да работи в психиатричната болница в град Бяла, но баща ѝ успява да ѝ уреди работа в местната болница в Кубрат. В града има читалищен хор, в който тя се изявява, а и колегите ѝ също знаят, че тя обича да се занимава с музика.
Лили Иванова твърди, че поредица от малки знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава сериозно с пеене. Тя научава, че за да може да се занимава с музика трябва да има така наречената „категория“, поради което започва да пее в цигански оркестър, свирещ в ресторант в Кубрат, а след това на прослушване от комисия в Русе получава „трета категория“ за певица. След това тя е уверена, че иска професионално развитие в София, но родителите ѝ са против, поради лошото мнение за артистите.
През 1960 г., докато все още работи като медицинска сестра, Лили пътува два пъти до София, за да опознае какви възможности за реализация би имала. Единствено и предлагат да пее в ресторант в Сливен, но тя отказва.
Впоследствие трупа пътуващи музиканти чуват за таланта ѝ и предлагат да се присъедини към тях. Те обикалят читалища и театри, за да изнасят безплатни концерти пред работници. Длъжността ѝ е държавна с хонорар по 5 или 8 лв. на концерт. Лили скоро напуска трупата.
В този период певицата се запознава и се омъжва за първия си съпруг – Георги Павлов. На сватбата присъстват едва 4-ма души. Бракът им не просъществува дълго, най-вече заради свекървата на Лили, която не одобрява певческата ѝ кариера. Двамата се развеждат през 1964 г.
През 1961 г. Лили Иванова решава окончателно да се премести в София. Първите 4 години живее в хотел „Родопи“, тъй като не разполага с квартира. От Концертна дирекция включват певицата в турнето „Естрада за всички“, в което участват фолклорни изпълнители.
През 1962 г. Лили е включена в концерт на Вили Казасян в концертна зала „България“. Основните ѝ участия през този период са като подгряваща певица в участията на оркестър „Мелодии“. Първото турне на Лили Иванова извън България е в Румъния.
През 1964 г. в зала Универсиада има концерт шведската рок-певица Джейн Сверт и нейната група. Лили Иванова пее в първата част на концерта, за първи път пред такава голяма публика. Първата вечер обърква текста, което я разстройва и напуска сцената. На втората вечер обаче се справя много добре и изпълнява бърза румънска песен. Публиката я приема изключително добре, което допринася Лили да добие по-широка известност.
Успехът в зала Универсиада дава възможност на Лили Иванова да започне работа със собствена група и нейната музика да стане по-централна част при участията. В репертоара ѝ вече влизат български песни, първата от които, написана специално за нея, е „Витоша“ по музика и текст на Емануил Манолов.
През 1964 г. следва второ турне в Румъния. Ангажиментите ѝ са основно в ресторанта на хотел „Амбасадор“ и бар „Мелодия“. В Букурещ бързо добива популярност сред публиката, като същевременно е забелязана от видни румънски музиканти, което ѝ осигурява покана да запише грамофонна плоча. Периодът, за който певицата остава в Румъния, е половин година.
Следва покана от оркестър „Балкантон“ за концерт в Белград, там Лили и музикантите са посрещнати от български оркестър, начело с пианиста Иван Пеев. Между двамата бързо пламва любов и той ѝ предлага брак. На 15 март 1965 г. Лили Иванова и Иван Пеев се женят, а на сватбата присъстват само трима души. Певицата нарича Иван Пеев „единствената ми любов“. След сватбата си те заминават на турне в СССР.
Популярността на Лили Иванова се разраства след средата на 60-те години благодарение и на навлизащата тогава в дома на българина телевизия. Лили Иванова и Емил Димитров са най-често сниманите от телевизията български певци.
През 66-та г. певицата се явява на първия си международен конкурс в Братислава, Чехия. Песента, с която участва е „Адажио“ и Лили печели и трите награди „Златен ключ“ – за най-добър изпълнител, най-добра мелодия и текст. Конкурсът се предава на живо по телевизията, което ѝ носи признанието и уважението на международната публика.
През 1967 г. Балкантон издава втората дългосвиреща плоча на Лили Иванова – „Уличката малка“. Следва турне в Куба, като с нея пътуват и група оперни певци. Там певицата пее на редица концерти. През 68-ма г. Лили за пореден път има голямо турне в Русия, обикаляйки всички големи градове.
През 1969 г. се явява на третото издание на фестивала за грамофонни плочи и музикални издания с над 1 милион копия, където печели „Трофея на Мидем“. Същата година излиза албумът ѝ „Камино“.
През 70-те години Лили продължава да жъне професионални успехи и участва в множество конкурси, фестивали и програми, а певицата продължава да печели награди и да записва албуми. В този период Лили се жени за трети път. Янчо Таков е третият и съпруг, син на партиен функционер. Бракът не просъществува дълго, а след развода (1975 г.), на певицата са създадени проблеми с намирането на участия.
През 80-те години Лили Иванова има множество участия в Източна и Западна Германия. През 1987 г. певицата е официалният културен посланик на България по време на честванията на 750-годинината на Берлин. След настъпването на икономически трудности в Германия и намаляването на ангажиментите, изпълнителката се връща окончателно в България.
След 10 ноември 1989 г. Концертна дирекция е закрита, поради което вече няма кой да осигурява ангажименти на изпълнителите, както е било дотогава. Лили Иванова продължава да работи предимно по частни участия и партита с група от няколко музиканта.
В средата на 90-те години изпълнителката започва отново да прави самостоятелни концерти. Първоначално в малки зали, защото се налага сама да ги ангажира и заплаща, с апаратура под наем и без оркестър. Постепенно концертите ѝ стават все по-търсени и големи, поради което тя си позволява да се издържа основно от тях.
През 2000 г. Лили Иванова издава албума „Ветрове“. Първият брой на „Плейбой“ на български език, който излиза през април 2002 г., публикува еротична фотосесия на Лили Иванова, което има голям отзвук в медиите. През 2006 г. певицата е удостоена със звезда на Алеята на славата.
Следват големи концерти в Зала 1 на НДК през 2007 и 2008 г., а на 9 януари 2009 г. Лили изнася концерт в зала „Олимпия“ в Париж, с което изпълнява своя отдавашна мечта.
В края на 2012 г. пред публика от около 15 000 души се организира мащабен тричасов концерт в зала Арена Армеец София, като певицата е първият български изпълнител, представящ се в тази зала.
През 2015 г. Лили Иванова изнася концерт в Лондон, като това е първият и концерт в столицата на Великобритания. Концертът минава успешно и отзивите в медиите са единодушни: певицата за пореден път доказва високия си професионализъм.
За годините на своята кариера Лили Иванова прави над 11 хиляди концерта и издава над 35 албума. През 1961 г. започва с 8 лв. хонорар на участие, постепенно превръщайки се в „Примата на българската естрада“. Тя е една от най-обичаните певици от българи по цял свят, безспорно доказала своя талант и неугасваща енергия.
Източник: edna
