Въпросите, които трябва да задавате на детето си всеки божи ден




Много често в ежедневната суета, улисани в грижи и ангажименти, просто следваме училищните програми, но забравяме да поговорим с децата простичко и от сърце. А това често води до формализиране на отношенията и постепенно създаване на емоционална пропаст между тях и нас.

Според някои статистики хората отделят средно около 12,5 минути на ден за общуване с детето си, като от това време 8,5 минути се падат на различни видове наставления, забележки и спорове. И на приятелското и задушевно общуване остават едва 4 минути!

Писателката и психоложка Джейми Харингтън формулира 4 въпроса, които всеки родител трябва да задава на своето дете. И то всеки ден.

„Аз имам малко време, което да посветя на дъщеря си, но всяка вечер отделям 15 минути за сърдечен разговор с нея. – споделя Харингтън пред Huffington Post. – Смятам, че по този начин аз оставям винаги „отворена врата“ в случай, че тя има нужда да сподели с мен нещо важно. Не мислете, че винаги получавам подробен отговор, тя понякога се ограничава до една-две думи, но в някои случаи се получава така, че надълго и нашироко обсъждаме важни за нея въпроси. След като й задавам тези 4 въпроса всеки ден, аз я слушам много внимателно. Искам моето момиче да е сигурно, че аз съм там, до нея.“

Важно е да задавате на детето си открити въпроси, т.е. такива, на които не може да отговори с „да“ или „не“. Именно откритите въпроси стимулират детето да описва своите чувства, да дава оценка на своите и чуждите постъпки, а това помага да го опознаете и разбирате по-добре.

И така, ето 4-те въпроса, които ще ви помогнат да изградите топла и приятелска връзка с детето си, дори и общуването да не върви много гладко.

1. Как мина денят ти?

Ако детето започне да се шегува или да отговаря едносрично в стил „лошо“, „нормално“ и т.н., не е необходимо да го подлагате на разпит и да се опитвате да изтръгвате думите му насила. Може просто да кажете: „Е, добре, ако искаш не ми разказвай, но да знаеш, че ми е много интересно. Тогава аз ще ти разкажа за моя ден. Днес ми се случи това и това…“ С времето даже най-затвореното и потайно дете ще започне да споделя това, което му е на душата. Изпитано е в практиката! (Между другото, същият похват работи и с мъжете.)

2. Как са приятелите ти?

Може да попитате за някой конкретен приятел, ако знаете някакви определени събития за него, а може и за всички едновременно. Например: „Кой от твоите приятели според теб ми харесва най-много? Разкажи ми за най-добрия си приятел? Какъв трябва да бъде добрият приятел според теб? Кое е най-хубавото нещо, което твой приятел е правил за теб? С кой от приятелите ти се гордееш най-много? Защо? Ако разбереш, че твой приятел е откраднал нещо, как би постъпил?“ Както се подразбира за различните възрасти и ситуации тези въпроси са различни.

3. Какво хубаво ти се случи днес?

Дори и в най-мрачния ден и след контролно по математика, детето може да се замисли и да си спомни някакви дребни, но приятни неща от деня. А ако не си спомня, то измислете начин да се разведрите заедно. Например, направете спонтанно посещение на кино. Или пък организирайте някаква семейна игра, или просто помечтайте заедно как ще прекарате отпуската. Такива фантазии ще ви отвлекат от неприятните мисли и ще ви заредят с положителни емоции.

4. Нуждаеш ли се от помощта ми?

Всички знаем колко е трудно понякога да поискаме помощ. И ако детето не е свикнало да получава помощ за дребни неща, то е малко вероятно да се обърне към вас за помощ в много по-сериозни ситуации. Затова започнете с малкото – помогнете му да почисти стаята си, да подготви уроците си, да разреши някаква нееднозначна ситуация. Не се страхувайте, че това ще го разглези – да му помагате за дребни неща не означава да правите всичко вместо него. Просто детето трябва да знае, че при сериозен проблем, винаги може да дойде при вас за съвет и подкрепа.

И още няколко малки, но важни съвета:

Слушайки детето си, не бързайте да правите заключения и да давате оценки. Коментирайте само когато то ви помоли за това.
Докато говорите с него, нека очите ви бъдат на едно ниво. Ако детето е малко, наклонете се към него, вземете го на ръце или просто седнете до него.

Не подценявайте физическия контакт, прегърнете го, хванете го за ръка. И ако сте в лошо настроение или нямате време за него – откровено му обяснете това и още сега се уговорете да поговорите по-късно.

Източник: gnezdoto.net