В Манастирът “Свети Мина” край София се случват чудеса!




Чували ли сте за манастира „Св. Мина“? На мен са ми разказвали за изцеления. Ще го посетя за първи път, защото колежка ме кани на курбан – става година, откакто кола блъсна дъщеричката й. Детето беше в кома, а после се оправи и сега тича, все едно нищо не се е случвало. Колежката ми казва, че чудото е станало след молитвите й точно в този манастир. Идвала няколко пъти, дори й позволили да преспи в старата църква една нощ – така я съжалили заради тревогата й. Свещениците и служителите в манастира се молели заедно с нея. Носела светена вода в болницата. И детето оздравяло.

Съсед пък ми разказа, че майка му била в реанимация. Отишъл в манастира, помолил се горещо, занесъл на болната светена вода и една иконка от манастира, и на другия ден тя вече била стабилизирана.

За да стигнете до святото място, трябва да минете през софийския квартал „Бенковски“ в посока Световрачене. След около 2 километра вдясно ще видите табела. Отбивате се, паркирате. После имате 50 метра пеша и сте там. Манастирът е известен също и като Обрадовски – на името на някогашното село Обрадовци (което вече е квартал на София) край което е бил построен. В стари времена е бил част от Софийската Мала Света гора – пояс от църкви и манастири, които ограждали сегашната ни столица. Предания разказват за 40 параклиса и църква, които са били разрушени от турците. Селяни откриват останките през 1927 година – прокопава се канал на Владайска река и тя започва да носи тухли и керемиди.

От 1942 започва възстановяването на манастира, което трае до 1945 година. Тогава са издигнати църквата, жилищна сграда и няколко параклиса. Иконите в църковния олтар са изрисувани от проф. Георги Богданов, а самият олтар е резбован от софийските майстори Мирчо Радулов и Коста Диноев. Всички предмети от интериора на храма – съдове, полилеи, икони, килими и др., са дарени от богомолци. През 1957г. е построен параклисът ”Св. Св. Козма и Дамян” и в олтара му е вградено аязмо. В момента параклисът се ползва като зимна черква.

Както ви казах, паркингът не е пред самия манастир – трябва да изминете определено разстояние пеша, за да пресечете Владайската река. Тази част от екскурзията е определено неприятна. Точно тук е построена пречиствателната станция на реката, преди да се влее в река Искър, и се носят едни миризми… Запушвате носове и преминавате. Ще се опитате да забравите за „ароматите“ още днес

Щом преминете манастирската порта, все едно стъпвате на друга земя. Посреща ви чисто, приветливо пространство с добре поддържани градини, изобилие от цветя и китни постройки. Никой не пропуска да отпие глътка вода от лековитото аязмо. А в предверието на църквата е прочутата икона на Св. Мина, която прави чудеса за хората с искрена вяра. В делничен ден тук ще намерите спокойствие и отмора, особено през лятото манастирът е идеалното място за съзерцание и общение с висшите сили. На празник е препълнено с богомолци, казват хората, с които се срещаме в манастира. Всеки знае и с удоволствие разказва по някоя история за изцеление, за Божие Чудо.

За всеки случай предупреждавам, ако тръгнете насам, мъжете да не идват по къси панталони, а жените – прекалено разголени. И тук, както и във всеки друг манастир, няма да ви пуснат в църквата, ако изглеждате „неприлично“.

Манастирът е желано място за кръщенета и венчавки, празникът му е на 11 ноември, когато тук се дава курбан и се събират хора от всички краища на страната.

Източник: pateshestvenik