Какво можем да научим от натрупаната с годините българска народната мъдрост за труда и сполуката в живота?
Припомняме някои от най-популярните български поговорки и пословици, съхранили поуките от придобития житейски опит на нашите предци.
Всяка работа си хвали майстора.
Без труд почивката не е сладка.
Който няма, не му е свидно.
Лесно е да говориш, мъчно е да го сториш.
Имане без труд лесно се пилей.
Бог помага, ала в кошара не вкарва.
Боднеш пръчка, пиеш вино.
Докато ти завиждат, радвай се. Започнат ли да те съжаляват — тежко ти.
Желаеш ли чуждото, загубваш своето.
Искаш ли голяма лъжица, вземи и голяма мотика!
Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл.
Каквото посадиш, такова ще пожънеш.
Работата на ум учи.
Лозето не ще молитва, а мотика.
Мързеливият два пъти работи, а скъперникът два пъти плаща.
Кой лежи, той тъжи; кой оре, той добре.
Лесно е да кажеш, мъчно е да докажеш.
Който е копал лозето, той ще яде гроздето.
Много занаяти, празни му ръце.
Който е работен, ще бъде имотен.
Който няма воля, всичко му е неволя.
От работа тежко, без работа по-тежко.
Лесно се галят момите, мъчно се дялат гредите.
Лесно е да развалиш, мъчно е да направиш.
Пари при пари отиват.
