Това четиристишие може да се прочете върху корицата на тъничка книжка със заглавие “Свири, свири, щурче”, в която през 1995 г. Дамян (Дамянов) събра 32 от своите песни, изпълнени от Лили Иванова.
Двадесет и две от тях са по музика на Тончо Русев. Четири – на Александър Кипров. Три – на Найден Андреев. Хетко Николов, Рафи Жамаркоцян и Румен Бояджиев са представени с по една песен. Щастливо засмени, на корицата на тази тъничка книжка един до друг стоят Дамян Дамянов и Лили Иванова. Дамян посвети малкия сборник с избраните от самия него песни “На Лили с много обич!”
Надежда Дамянова разказва за съвместната работа на съпруга си с Лили Иванова.
…Ако не се лъжа, беше 1967 г., когато за първи път у дома дойде младият тромпетист от оркестър “Балкантон” Тончо Русев
Бил написал музика по Дамяновото стихотворение “Звезди”, имал желание авторът на стихотворението да я чуе и, ако му хареса, да разреши да бъде записана. Дамян вече беше много известен и много обичан поет. Беше се сбъднала мечтата му, изразена в първата негова стихосбирка “Ако нямаше огън” (1958), песните му да отидат при хората и да им кажат, че ги обича. Бих казала, че тази стихосбирка му беше спечелила “любов от пръв прочит”… Почитатели от близо и от далече искаха да се срещнат с любимия си поет и кой с предварително обаждане по телефона, кой – без обаждане, ежедневно идваха у дома. Домашният “цербер” – майката на Дамян, разпитваше строго кой и за какво търси прочутия и син и не всеки почитател преодоляваше бариерата на нейната загриженост.
Тончо Русев беше подложен на същия “разпит”. Премина го успешно и след няколко минути в кабинета на Дамян, който вечер се превръщаше в наша спалня, прозвуча мелодията на “Звезди”.
Дамян хареса музиката и разреши на Тончо песента да бъде записана. Много скоро тандемът Дамян Дамянов – Тончо Русев се превърна в трио – към техните имена беше прибавено името на много известната певица Лили Иванова! Дълго време те бяха според мене “златният триъгълник на българската естрада” – така наричахме по онова време популярната музика. Първият голям успех на “златния триъгълник” беше песента
АПРИЛСКА ШЕГА
Колко хубав изглежда животът
през април, този месец тъй мил!
Аз се влюбих във него, защото
теб видях през април.
Зная аз, че април е лъжовен,
зная – туй е априлска лъжа!
И, все пак, в свойте длани гальовни
твойте длани държа.
Не, не вярвам – месец април е лъжлив!
Вече вярвам – месец април е щастлив!
Теб и бялата пролет обикнах!
С тебе целият свят е тъй нов!
И от нашто дихание никнат
и цветя, и любов!
Може би, щом април си отиде,
ще си идеш със него и ти,
но насън аз отново ще видя
пак април да цъфти.
Със съня ще се връщаш тогава,
ще те виждам тъй както сега.
Затова, затова ти прощавам
тази мила лъжа!
Дамян и Тончо създаваха много от своите песни заедно. Рано следобед Тончо идваше с колата си до нас и вземаше Дамян у тях, където работеха с часове. Как точно се е случвал процесът на “раждане” на тези песни, не знам, не съм присъствала. Факт е, че след много часове те се връщаха у нас и Тончо изпяваше новата им “рожба”. Така на бял свят се появиха “За обич съм родена”, “Мечта”, “Детство”, “Разпилей ме ти цялата”, “Огънят”, “След концерта”, “Панаири”, „Обичам те”, “Танго със спомена” и още много други. Сред тях не мога да не отбележа песента “Панаири”, отличена с трета награда на световен конкурс в Токио.
Стихосбирката с песните на Дамян, изпети от Лили Иванова СНИМКА: Личен архив на Надежда Дамянова
ПАНАИРИ
Панаири, панаири,
мои детски най-красиви светове!
Спомен пеещ, плачещ, свирещ
със безброй незабравими гласове!
Панаири, свят отрупан
с толкоз хубави, примамливи неща!
Ах, да можех да си купя
днеска свойто детство, утре – младостта…
Мои панаири
с толкова измислени слънца,
пак вървя и сбирам
свойте хиляди изгубени лица
и в едно ги сбирам
като куп строшени детски стъкълца…
Ах, да можех… Ала вече
циркът своя скъсан шатър е прибрал.
И в една дъждовна вечер
оня толкоз смешен клоун е умрял.
На шега е, уж, задигнал
моя детски смях и моя весел глас.
Няма как да го настигна,
няма как да си ги взема вече аз…
И сега чувам как на концерти на Лили, на които присъстваха Дамян и Тончо (със съпругите си – аз и Елена) , как с характерната си интонация произнасяше: “А сега ще чуете песента… по музика на Тончо Русев и текст на Дамян Дамянов, които в момента са в залата.” Следваха неистови ръкопляскания…
Много често Дамян биваше канен на срещи с читатели. Сред многото един въпрос присъстваше неизменно: “Как пишете за Лили Иванова?” В началото Дамян се ядосваше. Случвало се е да измърмори: “Аз не съм и биограф…” Само аз го чувах, така че отговорът биваше различен. После търпеливо му обяснявах, че не трябва да се ядосва, а да се радва. Стихосбирките му не можеха да стигнат до всички, които биха искали да ги имат, а чрез песните, изпълнявани от Лили Иванова и излъчвани ежедневно по радиото, името му стига във всеки български дом!
Поетът и певицата
Има една песен, която не мога да не отделя сред останалите – “Птицата”. Дамян и Тончо бяха решили да напишат за “Златния Орфей”песен, която да бъде изпълнена от Паша Христова. Съдбата предопредели да напишат песен в памет на Паша Христова. Изпълни я Лили Иванова.
ПТИЦАТА
За последен път тя разтваря крила.
За последен път синевата гребе.
Ах, сбогува се тя с тези свои поля,
с тези хълми край тях и със свойто небе!
Ти, земя, я роди във едно гнездо.
Ти, небе, я люля с песента.
И затуй днес със вас като с роден дом
се прощава с тиха жал в полет тя.
И върти се светът, този тъй хубав свят!
И въртят се жита, слънце, облаци прах.
Те след малко ще спрат своя луд кръговрат.
Тя със мъртво сърце ще се върне при тях.
Но, земя, ти пази пак едно гнездо!
Ти, небе, я очаквай! Няма смърт!
Ще си дойде тя при вас като в роден дом –
песента ще я връща всеки път!
Много от песните, които Лили изпя, бяха създадени по Дамянови стихотворения: “Амазонка”, “Люлка”, “Аугуста”, “На сбогуване”, “Наше лято”, “Предупреждение”, “У дома”, “Щурче”, “Последното листо”, “Любовта е живот”, “Интимно”… На пет от тях – „Спектакъл”, „Хазарт”, “Къде изчезна добротата”, “Покруса” и “И пак тръгни” ще отделя специално внимание.
Настъпиха в живота ни промени, които Дамян описа в двата стиха на една епиграма: “Съдбата ни стана кахърна – стълбата се обърна.”
Любовта към него
се изроди в… омраза
Дамян се чувстваше низвергнат, изоставен, забравен… Той, който беше неистово влюбен в своя народ, за пръв път видя опаката му страна. Обаче страданията на човека са благодат за поета – родиха се творбите от бъдещата му стихосбирка “Още съм жив”. Един ден в онова, изпълнено с много омраза към него време, се обади Лили. Пожела да дойде у нас. Дойде. И попита Дамян дали има стихотворения, които стават за песни. Той отговори, че няма.
“Има!” – намесих се аз. Лили го помоли да и покаже нещичко. Той пак се опъна: “Не стават за песни…” Тя се засмя: “Не ми казвай дали стават, или не стават. Дай да прочета нещо!” Прочете. Хареса петте заглавия, които вече цитирах. А горкият Дамян, който беше написал: “Все мечтах да остана бедняк – / поне тая мечта ми се сбъдна!”, я попита: “Не се ли страхуваш да пееш песни по стихове на комунист?” “А бе, Дамяне, какво и кото го интересува кой какъв е! Интересувам се дали е поет!” Взе петте стихотворения и скоро те се превърнаха в песни.
…Дамян се разболяваше все повече и повече. Задъхваше се на всяка крачка. Гаснеше. Чудех се каква радост можем да му създадем. През 1998 г. предложих на кмета на район “Изгрев” Симеон Димчев да организираме юбилей на първата Дамянова стихосбирка – “Ако нямаше огън”. Той се съгласи.
Макар и в рамките на броени часове, Дамян изпита мъничко радост.
Лили присъства на тържеството и пя безвъзмездно
А многобройните и почитатели до днес пеят заедно с нея Дамяновите стихове:
Свири, свири, щурче!
Ах, подлудявай ме,
не спирай,
макар да казват всички, че
щурците, свирейки,
умират!
Източник: 24 часа
