Децата забравиха за нея, но моето семейство я прие с отворени сърца




Със съпруга ми Андрей сме любители на екологичния начин на живот и за да осигурим на децата си всекидневен достъп до природата, купихме вила в китно селце, намиращо се в Централна България. Хората там се оказаха мили и гостоприемни. Имайки предвид, че селата ни се обезлюдяват, за тях беше голяма радост да посрещнат младо семейство с деца.

Няколко дни след като се преместихме в новия си дом, с Андрей си купихме прасета, пилета, козички и решихме да се захванем със земеделие.

Всичко наоколо ни се струваше новост: чистият въздух, реката с диви патици, огромната пещ, в която печахме вкусна и полезна храна, но най-голямо удоволствие ни правеха разговорите с възрастната ни съседка.

Леля Мария има пет деца и няколко внука, които не е виждала от години. Въпреки че имаше голямо поколение, никой от тях не идваше да посети старата си майка. С времето къщата й беше започнала да се руши, а на места оградата липсваше. Нямаше кой да й насече дърва за зимата или да поправи течащия покрив.

Първоначално леля Мария тихо ни наблюдаваше, но когато видя, че се затрудняваме с обработването на малката ни зеленчукова градина, тя се засмя приятелски и веднага ни се притече на помощ.

От този ден съседката ни споделя с нас всичко, което знае и умее. За да й се отблагодарим, съпругът ми й поправи покрива и оградата, а аз купих нови завеси и заедно почистихме цялата къща. Децата ни обожават новата си баба, а тя с безкрайна любов им разказва толкова забавни приказки, че те буквално я следват по петите. Не е нужно много да бъдеш щастлив. Трябва ти само някой, на когото да бъдеш нужен.

Източник: lichna-drama