Дойде все пак… И те дочаках… Душата ми не се бои…
Прехласната и възхитена от твойте шеметни бои…
От твойто жълто и кафяво… Гората… Цялата в оранж.
Морето… Синьо и зелено… И все така!.. Пореден транш.
Обичам те… Дали поредна… Или последна може би…
Сърцето ми е друго… Друго… За свойто лято не скърби…
За пролетта – съвсем… Отмина… Било каквото е било.
Една увиснала кабина… Едно виенско колело…
От най-високата си точка надолу… Даже се засмя…
Във въздуха… И се люлее… Почти над близката земя…
И зная, че е невъзможно нагоре да потегли пак…
И нищо сложно.. Нищо сложно… Ще дойде сигурният сняг…
Не ми се иска да избързва… Нетърпелив е вече, знам…
Каква прекрасна, страстна есен… На нея цял ще се отдам…
На избуялата ѝ охра… Постелката ѝ от листа…
Абсурдно ли?.. Но е възможно пак да възкръсне любовта…
Под разсъблечени дървета… Свенливи плачещи върби…
Обичам те… Дали последна… Или поредна може би!
19 октомври 2018г.
6 ч. 25м. Сутринта
Източник: facebook
