Дойдох си на гости на село и не можах да повярвам..




Дойдох си на гости на село. Е всичко е както преди, въздухът чист, ухае на България, не е както в Берлин.
Улиците празни, тук там някой дядо и баба останаха да пазят духа на Родината! В далечината се наблюдава един фигура, която е спряла на средата на шосето. Доближавам се до нея и виждам, че е възрастен жена с една празна пазарска торбичка.

– Момче, спри за малко.
– Да, бабо, кажи.
– Аз май съм се объркала чедо!
Поглеждам я учудено. Бабата стои и безпомощно ме гледа.

– Излязох в дома си, ама май съм поела в друг посока! и изтрива една сълза от очите си.
– Къде живееш? – питам я.
– Ами на центъра на селото, аз съм жената на Дядо ти Трифон. Не го ли знаешш?
– Не – отвръщам аз.

Бабата ме поглежда и очите и пак се разлъжат.
– Как така се обърках – издърпай жената и оправя неприятно забрадката си.
– Да те придружат до дома ти – успокоих я аз.
– Благодаря ти – издържи тя и от очите и се стекаха сълзи.

Изпратих я и тръгнах по тихите улици, но нещо в мен се промени в главата ми навлюха въпроси. Кога ли се скитат чедата на бедната жена? Дали и моята майка няма да стои един ден толкова объркана сред нищото? А аз пътник по чужди земи вече не изпитвам удоволствие от разходката си. В главата ми незнайно откъде минаха сцени от група пенсионери, които плащат редовно своите разходи и търпеливо чакат на опашките пред инкасаторите.

После пред погледа ми преминаха сините лампи на депутатските мерцедеси. И голата истина се блесне като е изтрита от прах прозорец. Как живеят с пенсиите си хората, които построиха България? За това едва ли мисли правителството! Но всъщност, какво означава думата Правителство? Народно събрание? Закони?

Просто думи, от които се възползват определена група хора, а други, по-големи ги изпълняват с илюзията, че по-малкото ще се сети за тях. Какви илюзии! Но само те остават на бедната народ! Надежда, която ще го задържи през тежките зимни нощи до момента, в който ще попита объркано, застанал смутен и отчаян на средата на пътя:
– Аз май се обърках чедо …

А далеч някъде ще се чуят клаксоните на колите, които водят най-голямата причина за неговото объркване, отстранявайки я от проблема и водеща към поредния банкет и пресконференция. “За тази година имаме такъв и такъв растеж …”, “Инфлацията е само … процента” … Вече сме европейци … Осигурихме … работни места … “

А слабият народ, който вече е остарял, продължава да стои в средата и телата му, капе по земята, която обработва дълги години и която единствена ще се грижи за него!

Автор: Едно ЧЕДО на БЪЛГАРИЯ, който живее в ГЕРМАНИЯ!

Източник:  Petel