През последните две години не съм общувала с майка си: не й звъня, не знам как е и какво се случва в живота й. За мен така е по-лесно. Откакто се помня тя постоянно ме укоряваше, че не мога да заслужа любовта и вниманието й. Преди си мислех, че вината е в мен, тъй като всичките ми познати поддържат добри отношения с родителите си, но не и аз.
До болка завиждах на приятелките си, които бяха близки с майките си, споделяха с тях тайни, разказваха за първата си любов и първите си разочарования, а в замяна получаваха искрена подкрепа. За разлика от тях, единственото, което чувах от моята майка е, че съм идиотка и глупачка, която не може да направи нищо нормално.
Погледнато отстрани нашето семейство изглеждаше почти образцово: майка ми заемаше важна позиция в държавната администрация, пастрокът ми имаше собствен бизнес, в дома ни цареше изобилие. В града бяхме първите, които имаха видео. Приятелките ми често ми гостуваха, за да гледаме филми и ми завиждаха за дрехите, които пастрокът ми носеше от чужбина. Всъщност нещата не бяха толкова розови. Доведеният ми баща си имаше любовница, майка ми плачеше и заплашваше със самоубийство. После се сдобряваха, но скандалите им ме докарваха до такова състояние, че не исках да живея повече.
Опитвах се да се задържам колкото си може повече в училище: ходих на танци, посещавах часове по изкуство, курсове за програмиране – с една дума, правех всичко възможно, за да не се прибирам у дома. След завършване на гимназия, заминах да уча в университета на държавна издръжка. Прибирах се вкъщи само за празниците, а лятото си намирах работа и се издържах сама. Майка ми продължаваше да твърди, че съм глупачка: “ Мислиш, че спечели стипендия заради красивите си очи? Ако знаеш колко подкупи съм дала.“ А аз бях отличничка на випуска.
Когато по-късно разбра, че имам приятел, първата й реакция беше: “ Той ще вземе своето и ще те изостави.“ Няколко месеца след това се разделих с любимия и разбира се, майка ми не пропусна да подчертае своята правота: „Казах ти, че ще си тръгне, кой се нуждае от такава идиотка.“
Изминаха години. С времето съзнателно ограничих всички контакти с нея, виждахме се много рядко, но дори и тогава обидите й ме вадеха от коловоза, лишавайки ме от самочувствие. Майка ми не признаваше моите професионални постижения, определяше ги като незначителни и всеки път се опитваше да ме нарани още по-болезнено.
Дори петминутен телефонен разговор с нея беше достатъчен, за да ме накара да изгубя контрол. Дълго време отказвах да я запозная със съпруга си, но още на първата среща се убедих, че съм избрала правилния човек: с няколко думи мъжът ми показа на майка ми къде й е мястото. Напълно прекъснах връзката ни, когато научих, че съм бременна. Не исках да получа още една вълна от негативни и разочароващи прогнози. Всички знаят, че бременните жени се нуждаят от положителна енергия. Оттогава изминаха две години. Няколко пъти тя се опита да разговаряме, но аз я пренебрегнах.
От общи приятели разбрах, че сега разказва на всички в родния ни град каква неблагодарница е дъщеря й и как не й позволява да види собствената си внучка. Понякога изпитвах угризения на съвестта, ала с раждането на дъщеря ми те се изпариха. Щом погледна малкото си момиче, усещам как ме залива океан от любов и тогава осъзнавам, че майка ми никога не ме е обичала.
Съжалявам за нея, съжалявам и за себе си, но моята собствена психика и спокойствие са по-ценни за мен. Дъщеря ми няма да има баба, но пък ще има добра и любяща майка, и аз ще направя всичко по силите си, за да бъде тя щастлива.
Източник: lichna-drama
