Д-р Георги Стаменов: Крия сълзите си, когато донорки ме питат: “Нали помогнах?”




Д-р Георги Стаменов е едно от светилата в репродуктивната медицина у нас. Пациентките му често го наричат “чудотворец”, а самият той се определя като “обикновен раздавач на Надежда”. Роден е в София през 1970 г. Завършва Седмо СОУ, а след това Медицинския университет в София със специалност акушерство и гинекология. Той е основател и директор на болницата за женско здраве “Надежда”, където се правят най-много ин витро процедури в страната. Женен с три дъщери.

– Д-р Стаменов, много често казвате, че не знаете броя на бебетата, родени с ваша помощ. Но помните ли първото?

Да, разбира се – близнаците на Валя, това са първите бебета на екипа ни, не моите първи бебета. Преди да основем екип “Надежда”, е имало и други, но близнаците са тези две бебета, с които се появихме като екип. А екипът е всичко, не лекарят, не ембриологът или акушерката – отборът.

– Увеличават ли се случаите на стерилитет и какви са причините?

Причините са много и разнопосочни – социални, биологични и популационни. Едва ли ще има време да ги дискутираме, затова съм посветил много презентации, но бързо и най-основните са трудното намиране на партньор и късното забременяване; стремежът да живеем в мегаполиси, където е пренаселено; замърсяването на всичко около нас и най-вече на почвата с пестициди; неправилният начин на живот. Звучи клише, но обикновено клишетата са истини, които знаем, но не искаме да чуем.

– По колко часа работите на ден?

Докато някой ме чака, май не искам да отговарям на този въпрос, не знам кой ще го чете. Работя, не защото трябва, а защото искам и точка.

– Много често българите се оплакват от лошо отношение на лекарите към тях. Вие откъде намирате сили да бъдете съпричастен?

О, благодаря за оценката. Първо да кажем, че оплакването от лекаря не всеки път е липса на съпричастност. Да, много момичета го тълкуват така, но то е липса на магия на спойка между лекар и човека срещу него. Не защитавам никого, но когато лекаря не го усещаш и те кара да си нащрек, това май не е той. Ако няма съпричастност и любов от моя страна и доверие от другата, стоим от двете страни на заключена врата, а ключа го няма. Накратко лекар и пациент трябва да имат силна връзка помежду си и ако я няма – всеки тръгва в различна посока.

– Пренасяте ли работата вкъщи и натоварват ли ви съдбите на вашите пациентки? Много от тях имат години зад гърба си в тежка борба.

Работата е винаги с мен дори когато спя. Все пак понякога, носейки я, трябва да се отдалечиш на известно разстояние. Така виждаш по-ясно цялостната картина на изваяното до момента. Една борба в това, което работя е, като дълъг сън, изпъстрен с желания, страхове, победи и провали, а аз трябва да водя в този сън и да завърши щастливо. И накрая това остава в повечето случаи – едно чувство на щастие, когато видиш резултата.

– Работите с “Майки за донорство”, според вас промени ли се нагласата на българката да дарява шанс на други за дете?

Това е един страхотен проект, защото виждам колко много се грижат за момичетата, които даряват, екипът им е страхотен! И радостта на донорките, като са помогнали на някого след процедурата, момичетата дарили идват на контролни прегледи и въпросът “Докторе, нали помогнах?”, ме кара да крия сълзите си понякога. За тях това е важно и това е прекрасно да си там и да го чуеш.

– Колективна игра ли е асистираната репродукция?

Вече казах – отборът е всичко. Ние сме едно и работим много време заедно, сработването е всичко. Ако ни вържат очите, пак ще работим добре, защото всеки знае какво прави другият. Не вярвам в екипи, в които един биолог или лекар работи на няколко места. Сработването и цялостта на отбора е всичко.

– Въпреки огромният напредък на медицината, Божа работа ли е успехът на една ин витро процедура?

По смисъла, че Бог е нищо друго освен любов, да така е, но няма любов без борба. Обаче, ако “божа работа” се употребява, като “късмет, лотария”, това изобщо не е вярно. Всеки неуспех и успех трябва да се анализира и да се намерят причините, а такива винаги има. Ако не сте успели – въпросът ЗАЩО е неизбежен и докато няма отговор и промяна, не бива да се повтаря опитът. Не забравяйте – ЗАЩО и после КАК са задължителни!

– На какво място в света е успеваемостта на българските клиники при ин витро процедурите? Вярно ли е, че сме на опашката?

Да, а турските и европейските са най-напред! Това са пълни тъпотии! В повечето клиники имаме добра работа и отлични резултати – ние в клиника “Надежда”, лекарите в “Щерев”, “Селена” в Пловдив, “Иван Рилски” в Тутракан правим ин витро над европейските критерии за успеваемост, но който не вярва, това няма да го убеди. Все пак съвет вярвайте на лекаря и в себе си и партньора до Вас, а не на държавата! Невярвайки в себе си, че ще успееш, те кара да не вярваш и в човека срещу теб и търсиш алтернативи. Човешка постъпка. Трябва време да мине, за да разберем , а не да се нападаме взаимно. Всеки има своя път и аз на всички , където и да се лекуват пожелавам успех с цялото си сърце!

Източник: Дир.БГ