Евтим Евтимов : Колко истинска си ти и жива. Не обичаш никога “наужким”. Затова си толкова красива – сякаш си измислена от Пушкин




Цитати и стихове от Евтим Евтимов:

1.  “Страхливият – ще седнеш на брега, ще ти се каже колко много ти е верен, Безсилният – ще плачеш от жар, а истинският ще те намери …”

2.  “Така жестоко искам да си моя. Дори от любов мога да те мразя. “

3.  “Една жена в леглото на друг отива, когато у дома й е студено”.

4.  “Искам обич за обич.”

5.  “Дано не забравяйте старите рани, че има закъснели врагове.”

6.  “За вечната са нужни две-три нощи, а за останалото – много дни.”

7.  “Сега за миг не те убиват, а искат да умрат цял ​​живот”.

8.  “И няма за какво да бъда таен – богат аз само с тебе бях. И може би след време ще узная какво богатство пропилях. “

9.  “Куршумът не признава чужда мъка.”

10.  “Старея вече. Времето се възприема още повече. Задържат ли се споренията горещи, малко да отстъпвам. Без тъга. Полека всичко аз намалявам – и виното, и хляба, и солта. Големи стъчки вече не правя, защото си отива младостта … По дяволите, късното съвещание, по дяволите, ведростта дори! – Предлагам аз отново на сърце в пожарите от чувства да гори.

Поезия:

Рисунка

Колко истинска си ти и жива.
Не обичаш никога “наужким”.
Затова си толкова красива –
сякаш си измислена от Пушкин.

———–

След тебе

Такава радост и такава скръб
не могат да избягат през комина.
Дори цветята ми обръщат гръб,
когато край прозореца ти мина.

———–

КОГАТО В ЧЕРНА ВЕЧЕР СТАВАМ ЛОШ …

Когато в черна вечер ставам лош,

когато се разкъсвам от въпроси,

започвам да се питам посред нощ :

Коя си ти ? Какво си ти ? Защо си ?

А ти си моя радост и вина,

а ти си мое бъдеще едничко,

единствената топла светлина,

единствената истинска . И всичко.

–––––––––––

АКО ЗНАМ, ЧЕ ОБИЧТА ЩЕ СВЪРШИ…

Ако знам, че обичта ще свърши;

ако знам, че тя ще се смали;

ако знам, че гръм ще я прекърши;

ако знам, че няма да боли;

ако в нея дълго съм се лъгал

ако не оставя тя следа,

ще я разруша до някой ъгъл

и отново ще я изградя.

–––––––––––

БЕЗКРАЕН ПЪТ ДО ТЕБЕ ИЗВЪРВЯХ…

Безкраен път до тебе извървях –

едва не се разминахме сред мрака.

Защо сега да крия като грях

години толкова кого съм чакал?

Сега не може нищо да ме спре –

за теб ще пея до часа последен…

Аз искам тоя свят да разбере,

че няма повече да бъда беден.

––––––––––––––

Съновидение

Ако бях шивач, аз щях да ти ушия
рокля от небето, шапка от луната,
чанта от звездите, поглед от магия,
за да станеш ти княгиня непозната.

Ако бях зидар, за тебе щях да вдигна
църква за любов, направена за срещи,
знаме да ти вдигна, до олтар да стигна,
а ръцете ти да са венчални свещи.

Ако бях художник, щях да нарисувам
само твоя образ. Никакви икони!
Без молитви вечни. Без поклони –
ще поискам само тебе да сънувам.

Аз обаче съм поет безумен
и не съм готов за нещо по-голямо.
Мога само да подреждам думи
и понякога да те измислям само.

–––––––––––

Главна улица

Главна улица е любовта,
през живота ми минава тя
като детска приказка красива
и не зная докъде отива.

Цял живот по нея аз вървя,
цяла вечност пиша за това –
да не ме подмине, и не зная
може ли да се затвори в стая.

Аз преди години я открих
в женски стъпки, в ритъма на стих,
затова съм тръгнал пак по нея
свойте нови песни да изпея.

През добри или през лоши дни
Името й никой не смени.
Затова, от ангели избрана,
улица на влюбените стана.

–––––––––––

Накрая на града

Накрая на къщите, сякаш в Безкрая,
накрая на думите и на града,
аз слязох през тъмната нощ от трамвая
и срещнах жена със очи на звезда.

Аз сам я измислих и сам я подготвих
да дойде при мене, да стане на стих.
Изпуснал бях всичките спирки в живота
и чак на последната аз я открих.

Тя чакала мене с душа ненагледна,
аз търсел съм нея отдавна навън
и някъде тука, на спирка последна,
намерихме себе си сякаш насън.

Изглеждаше срещата малко банална,
а всичко започна почти на шега.
Последната спирка сега е Централна
и столица нова за нас е сега.

И мога с ръка на сърце да призная:
стои между мене и себе си тя –
накрая на къщите, сякаш в Безкрая,
накрая на думите и на света.

–––––––––––

Загребала в ръката си гореща

едно дъждовно облаче над мен,

ти бършеше прозореца отсреща,

от погледите мои замъглен.

Нечути думи, срещи неприети,

изписана от сълзи стъклопис,

изтриваше над мене ти. И ето –

прозорецът отново беше чист.

Просветваха стъхлата като листи.

Изтрити бяха тъмните следи.

А аз си мислех, че небето чистиш,

и падаха в ръцете ми звезди.

Росата в равнината е изгряла

По капките и сребърни вървя

А утре сам ще бъда капка бяла

Под тая необятна синева

Пчелите ще ме търсят по цветята

Щурците – в кладенчета от очи

Земята – в облаците и тревата

А аз ще бъда в твоите очи.

––––––––––––

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.

Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три

да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.

Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Източник:  magnifisonz