Един спомен за Невена Коканова..




Красива и изискана, изящна и магнетична, сякаш не от този свят… Невена Коканова – първата дама на българското кино!

Тя напусна света на 3 юни 2000 г., покосена от рак на гърдата. Да си спомним за нея.

За Невена Коканова журналистът Георги Тошев, автор на книгата НЕВЕНА КОКАНОВА: КОЯ СЪМ АЗ?, казва:

„Лицето на Невена е винаги такова, каквото трябва да бъде. Сякаш измислено, за да те смущава. За да те влюбва. Има неща, които не могат да се научат. Едно от тях е лицето. То е обещание за собствен свят, който се опитваш да разголваш. Без да нараняваш. Лицето никога не е лице за всички. То е лице за този, който умее да чете човешките лица. Да разговаря с чертите. Да целува мислите. И чак накрая да приближи устните. За да прогледне през тях дълбочината на един живот. Всичкото това болене.
Няма формула за изящно лице. Просто се раждаш Невена…”

„Невена не допускаше фалш. Трябваше да овладея собствената си емоция и респект към нея, да бъда обективен в разказа. Книгата не може да изчерпи живота на Коканова. Тя е като пъзел, който аз подредих така. Иска ми се други авори да дописват тази невероятна история за талант, любов, тайни.”

„Хората, които са я гледали в театъра, киносалоните ще си припомнят нейния път, харизмата, таланта й. Младите ще я преоткрият или ще се запознаят с нея. Невена носи тайни, които всеки би искал да разгадае. Тайните на талантливия човек, на една изключителна женска природа.”

„Това сияйно лице, което притежаваше, безупречните й черти и едно наглед спокойствие, което изпълваше цялото пространство и те караше да стоиш… по-мирен, по-смирен. Това е моето възхищение. Незабравимо” – Цветана Манева

„Не беше суетна, не се гримираше в живота, не искаше да я възприемат само като красавица…” – спомня си Стоянка Мутафова. – Едва ли може да си представите колко състрадателна беше. Обичаше да помага на бедни, на нещастни хора… И много обичаше детето си.”

„Любовта има толкова много лица! Можеш да я откриеш навсякъде, ако очите на душата ти са отворени… Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен”. – Невена Коканова

Източник: Gnezdoto