Промените в Кодекса за социалното осигуряване за надграждане на модела за втория и третия стълб на пенсионното осигуряване са публикувани за обществено обсъждане.
Владислав Русев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, посочи в предаването „Пресечна точка“, че става дума по‑скоро за „подобряване и надграждане на модела“, отколкото за кардинална реформа, тъй като не се предвиждат структурни промени. Законопроектът е изготвен в консенсус с Комисията за финансов надзор, индустрията и представители на социалните партньори, отразявайки препоръките на различни заинтересовани страни. Това е предизвикателство за пенсионната индустрия, но в същото време в него няма нито една мярка, която да създава неблагоприятни условия за осигурените лица, според Русев пред NOVA.
Той обясни, че промените предвиждат не само мултифондове, за които се говори от години, но и много повече възможности. Намаляват се значително таксите за осигурените – таксата върху вноските ще спадне от 3,75% на 0,21% за период от десет години, а инвестиционните такси ще бъдат променени така, че голяма част от тях да зависят от постигнатата доходност.
„Колкото повече доходност, толкова повече предимства за клиента“, подчерта Русев, допълвайки, че динамични фондове ще позволят на по‑младите хора да инвестират по‑рисково с поглед към по‑висока доходност на дългосрочна база.
Той обясни, че оптималното инвестиране ще бъде съобразено с възрастта – младите ще имат възможност да инвестират в портфейли с висока експозиция в акции, със застъпване на по‑консервативни стратегии с напредване на възрастта. Три години преди пенсия всички ще бъдат насочвани към консервативен фонд, където рискът е по‑нисък. Русев увери, че брутните вноски, които са постъпили за дадено лице, ще бъдат гарантирано получени при пенсиониране, а математически модели показват, че при най‑лошия сценарий натрупаните суми ще бъдат дори по‑високи в сравнение със сегашния модел.
Ще бъде предвиден избор между различните видове фондове за всички, освен за хората над 62 години, които ще бъдат насочвани към консервативния вариант. Ако осигуреното лице не избере сам фонд, прехвърлянето ще стане автоматично според възрастта му. Русев подчерта, че най‑лошият избор е човек да се запише в консервативен фонд в началото на осигурителния си живот и да остане там до края.
Русев коментира и средните натрупвания в момента – според статистика на Комисията за финансов надзор те са между 6 и 7 хил. лева за всички осигурени, а при тези, които имат поне една вноска през последните 12 месеца, – около 9 хиляди лева. Хората, които вече се пенсионират, имат натрупвания около 15–16 хил. лева, пишат от фокус.
Що се отнася до изплащането на средствата след пенсиониране, в момента съществуват три вида плащания – еднократно накуп за най‑малките натрупвания, разсрочено месечно изплащане за средни натрупвания до минималната пенсия и пожизнена пенсия за по‑големи натрупвания. Законопроектът предвижда ново измерение, като минималната пожизнена пенсия да бъде изчислена като процент от минималната работна заплата, без това да променя натрупаните суми, които зависят от дохода, осигуряването и постигнатата доходност.
Русев обясни, че ако промените бъдат приети от Народното събрание след общественото обсъждане, те ще влязат в сила от 1 януари 2027 г., а до края на 2026 г. гражданите ще имат време да изберат в кой фонд да бъдат техните средства. Той добави, че финансовата грамотност не е задължителна за избор, тъй като законопроектът предвижда автоматични модели на инвестиране, които според него ще направят най‑добър избор по подразбиране за повечето хора.
