Ето така живяхме преди 10 Ноември 1989 година.. Ах времена..

Kак живяхме преди 10 ноември 1989 година и по-добре или по-зле живеем днес ? За този въпрос всеки си има свой собствен отговор.

Ще започнем с цените на основни хранителни стоки, дрехи, обувки и битова потребителска техника. Като задължително трябва да отбележим, че за разлика от днес, преди 1989 год. в страната ни има хроничен дефицит на много потребителски стоки. Характерни са списъците с чакащи реда си хора да се сдобият с телевизор и друга битова техника. Известен от онова време е и израза „пуснали са маслини, кафе, луканка“ и т.н.  Дали, чрез чакане на километрични опашки пред магазина или с използването на връзки, населението в повечето случаи успява да намери начин да се сдобие с желаната от него стока, въпреки недостига в търговската мрежа. Бленувани за народа остават и стоките в корекомите, чийто достъп до тях е изключително ограничен за обикновения социалистически труженик.

Ето какво показват числата на сухата статистика и нека всеки сам намери отговора за себе си.

През 1989 година средната заплата у нас е 274 лв.
Според данните на НСИ преди 24 години българинът е изяждал двойно повече хляб, месо, яйца, плодове и зеленчуци. Потреблението на мляко днес е паднало почти 10 пъти!

1 килограм от хляб “Добруджа” струва 26 стотинки. Така с една средна заплата от това време са можели да се купят точно 1055 килограма хляб. А типовият използван масово за храна на прасетата е 13 ст. Най-консумираният “Бял хляб” е 32 стотинки, а ръженият 250g – 8 стотинки.

1литър прясно мляко – 30 стотинки ;  500g кисело мляко произведено от краве мляко – 23 ст. Кисело мляко смес от краве и овче мляко – 37 ст.

1kg сирене: от краве мляко – 2,30 лева, от овче мляко – 3,30 лева. Кашкавал Витоша (от краве мляко) – 4 лв., кашкавал Балкански (от овче мляко) – 5 лв.; 125g масло от краве мляко – 0,50 лева.

Баничка със сирене – 10 стотинки.; Цена на вафла– Обикновена вафла 5 стотинки, локумена вафла 5 стотинки, шоколадова вафла 8 стотинки, вафла “Морени” 75g – 15 стотинки.

Сладолед от краве мляко и сметана – 20 стотинки.;

100g. български шоколад с нарисувана на опаковката крава – 0,70 лева.

Какао се отглежда само в Западна Африка, като собственици на плантациите са западни корпорации. Съответно по линия на СИВ не е било възможно България да внесе какао или шоколади. В корекомите на пазарни цени шоколади са се продавали по всяко време.

Кутия шоколадови бонбони „Финни Млечни“ – 1,40 лева. ; бонбони „Черноморец“ – 1 лев.; Кутия локум – 20 стотинки.; Цена на дъвка – Восъчна дъвка „Бисер“ (кутия с 6 дражета, българско производство) – 4 стотинки. Вносна дъвка от каучук, един брой – 10 ст.
Цени на безалкохолни напитки:

Цена на боза – чаша боза (200ml), произведена със захар – 4 ст., чаша боза (300ml) – 6 ст., чаша боза (500ml) – 8 ст.

Лимонада 330ml (газирана напитка с оцветител и аромат на лимон)
– 5 стотинки.

Оранжада 330ml (газирана напитка с портокалов сироп)– 9 стотинки.

Минерална вода – Газирана минерална вода, най-често от Горна Баня или Хисаря – 8 ст.

Швепс 330ml (Schweppes)- 15 стотинки.

Кока Кола 330ml (Coca Cola)-15 стотинки.

При социализма Кока-Кола почти не се е намирала по магазините. През 1970-те с не голям успех се продават напитките „Алтай“ и „Етър“, с цвят на Coca-Cola и неудачен имитат на вкуса на Кока-Кола. Schweppes ® преди 1989 е имало редовно по магазините, защото България в средата на 1970-те купува лиценз за производство.

Цена на бутилка бира:Светло пиво 1/2 литър до 1988 год. – 26 ст. 1989 год. – 32 стотинки. Една средна работна заплата през последната година от управлението на Тодор Живков, стига точно за 980 бири.

Цена на яйце от кокошка: от 8 ст. до 10 стотинки.

Цена на маслини – 1kg маслини – 60 стотинки. Маслини не винаги има в търговската мрежа.

Цена на лютеница

Бурканче лютеница, произведена от български чушки, домати, слънчогледово олио и подправки – 53 стотинки. При социализма лютеницата се произвежда в два варианта:

– С рисунка върху етикета на момиче, държащо в ръка намазана филия и умазани с лютеница бузи, с мек вкус на сладки чушки.

– С рисунка върху етикета на хоро, с леко лютив вкус.

Цена на рибата:

1kg риба Цаца (Копърка) – 60 стотинки.; 1kg риба Скумрия-1,60 лева.; 1kg риба Сафрид-
1,40 лева.; 1kg риба Мерлуза-1,20 лева.

По времето на социализма у нас съществува голямото в световен мащаб предприятие „Морски и океански риболов“, а в Бургас се намира най-големия рибоконсервен комбинат в Европа „Славянка“.

Преди 1989 г. ДСО ”Родопа” е единствената държавна фирма осигурявала снабдяването на населението с месо и месни продукти.

Месокомбинатът има клонове във всеки окръжен град, както и много цехове пръснати в различни кътчета на страната.

Производител на мечтаните от трудещите се маси панагюрски и карловски луканки, шпекови салами и свински филета, за които по празниците се извиват километрични опашки. Тогава хубавите луканки, суджук на подкови и някои видове колбаси, са дефицитна стока, която се появява в търговската мрежа от време на време.Най-масовите т.н.малотрайни основни марки са салам „Камчия”, „Хамбургски” и „Телешки”, кренвирши, сарфалади, дебърцини и др. Колбасите от най-ниския ценови клас народът им дава името „Кучешка радост”. За деликатес се считат филе “Елена”, салам „България” – класически луканков салам, „Амбарица”, Деликатесният”, луканковия „Мусалла“, „Пражка шунка“ от бут, лебервурстът и др.

Вкусът и качеството на колбасите ни тогава кара поетът Орлин Орлинов да възпее бившия социалистически монополист ”Родопа” в грандиозна поема, която завършва с високопатриотичния въпрос „Такива салами да има в Маями?“

Свинско месо:  Цена на 1kg свинско с кости (котлет)-2,60 лева.

Цена на 1kg свинско шол -4,50 лева.

Цена на 1kg свинско бон филе – 7 лева.

Цена на 1kg луканка – 6 лева.

Ценообразуването на храните при социализма, зависи от разходите за производството им. Например цената на рибните продукти, е значително по-ниска, от продуктите от свинско месо, защото рибата не изисква специално отглеждане.  Цената на обезмаслено мляко и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини, както и цената на типов или ръжен хляб, също е по-ниска, поради по-ниските разходи при производството на тези продукти.

Цени на плодове и зеленчуци:

Цените на плодовете и зеленчуците тогава, в зависимост от сезона и в зависимост от това дали са местно производство или са вносни, варират до 200%. През 1960-те и 1970-те България заема първо място в Европа по производство и износ на домати на глава от населението.
1kg български кръгли домати за салата със срок на годност 48 часа – 20 стотинки. Продълговати домати за готвене и консерви – 12 стотинки.

Цена на грозде: 1kg българско грозде – 30 ст.; Цена на диня – 1kg диня – 5 стотинки.

Цена на банани
1kg банани – 1,20 лева по празници (най-вече за Нова година) – с чакане на опашки и ограничения за кг. В останалото време в т.нар. „Показен магазин“ – цена 2 лв. – без чакане на опашки.

Цена на портокали – 1kg портокали – 90 стотинки. Също дефицитна стока.

Притиснати от надпреварата във въоръжаването, характерно за Студената Война, СССР и Източно Европейските им сателити развиват с най-висок приоритет тежката промишленост и военната индустрия. Леката промишленост и производството на стоки за потребление: дрехи, обувки, мебели, леки коли, потребителска техника остават на заден план. Югославия, Турция и Гърция развиват приоритетно лека промишленост, с което се създава убеждението, че всичко което е капиталистическо е много по- добро и качествено от нашенското.

Цени на облекло, обувки и битова техника произведени у нас:

Джинси (дънки) италианско производство:– 22 US$ в кореком, на черния пазар – 60-70 лева.

Цена на мъжка риза: 7 лева.

Цена на чифт обувки: 20 лева.

Цена на автоматична перална машина: 500 лева.

Цена на хладилник: 300 лева.

Цена на цветен телевизор: 1000 лева.

Цената за детско облекло и обувки при социализма е два до три пъти по-ниска, от тази за възрастни. По-голямата част от населението през епохата на социализма, обяснява ниските цени на облеклото и обувките за деца, с по-малкото материал, необходим за изработването им.

Разходите за животоподдържащите храна, вода, отопление, електричество, се покриват с около 50% от заплатите тогава.

Останалите 50% се разпределят за дрехи и почивка през отпуската, спестявания за мебели, стерео уредба, видеомагнетофон, цветен телевизор, лека кола и пр.

Източник: arenaretro