Ето така ще усилите имунитета си по време на грип! (ДРЕВНИ ТИБЕТСКИ ТАЙНИ)

Не е нужно да прекарате 7 години в Тибет като героя на Брад Пит от едноименния филм, за да усетите благотворния ефект от храната по тези географски ширини.

Европейците намират тибетската кухня за екзотична. В действителност тя се отличава от кулинарните традиции на Изтока със своята умереност и балансирани вкусове. Тибетците не злоупотребяват с пикантни подправки, но консумират месо и зеленчуци в големи количества. От зеленчуците най-популярни са сладките чушки, морковите, цветното и бялото зеле, царевицата, спанакът. Най-много се цени месото от як и агне. Якът се приготвя по специален начин – вари се, нарязан на парчета, след което се добавят лук, домати, джинджифил. Сервира се с хляб или юфка.

Будизмът, за разлика от исляма, не предвижда забранени храни. Въпреки това в Тибет не ядат сладко, а единствено мед, който е широко използван в гастрономията.

Алкохолът не е на почит в тази част на света. За гостите от Запада обаче се прави изключение: в баровете има богата селекция от алкохолни напитки, включително традиционната напитка на Тибет – така нареченото “оризово вино”. За приготвянето се използва варен ориз със специални подправки към него. Получената смес ферментира в продължение седмица. Получава се екзотична напитка с ниско съдържание на алкохол (5°).

Тибетците обръщат специално внимание на чая. Той е не по-малко екзотичен от оригиналното оризово вино. Пълното му наименование е: “Тибетски чай от прясно изпечени чаени листа с масло и сол”.

Едно от най-популярните ястия е “Момо” или “Шамомо”. То е подобно на европейските кнедли. Приготвя се с фино нарязано говеждо месо на пара.

Друга традиционна гозба е “Цам тук”. Това е питателна супа с парчета месо. “Саван лабук” пък представлява салата от мариновани репички с джинджифил и кориандър.

Характерни за тибетската кухня са още супата “Гуакок” (от скариди и пилешко месо), “Гуатук” (от пиле и юфка), „Тукпа” (говеждо месо с плоска юфка). Хлябът е малък, кръгъл и печен. Нарича се “кокосов баклап”.

От видовете риба тибетците предпочитат есетра и кефал, а от морските дарове – скариди. Те обикновено се приготвят с люта чушка, лук и пикантен червен сос (“Ку-Дак”) или с джинджифил и кориандър (“Лханг цо”).

Тибетците подреждат трапезата, като поставят голямо ястие в центъра на масата и всеки сипва в чинията си точно толкова, колкото може да изяде. Край масата местните си служат с пръчици или лъжица.

Професията на готвача е уважавана в Тибет, но не е сред най-престижните. Няма специални училища за готвачи, липсват и книги с рецепти. Кулинарните тайни обикновено се предават от баща на син.

Смята се, че мъжете готвят по-добре от жените. Въпреки това в обикновените тибетски семейства ястията приготвя жената. По празници и по специални поводи обаче в кухнята се изявява мъжът.

Източник: Марица