Животът е прекрасен… на село




Напразно е живял онзи, който не е прекарал и миг спокойствие в някое селце.

Далеч от шума, сивотата, мръсотията и главоболието. Далеч от злободневието, мъглявината и проблемите. В отдалечения от града малък китен рай, сгушен в гальовната прегръдка на близката планина.

Да преоткриеш блаженството на селото не е обидно. Онзи, който счита думичката „село“ за нарицателна за нещо негативно, деградиращо и пошло, наистина греши. И е изгубил много – от смисъла на съществуването си. Защото животът е прекрасен, особено на село.

И сега ще ти разкажа защо…

Аз съм момиче от последното поколение, чиито лета преминаваха безгрижно в селската вила, изпълнени с игри с децата от съседните къщи, с аромат на препечени филийки и домашна лютеница, с тревогите на баба и дядо, обезпокоени къде се е дянало отново палавото внуче, поверено на техните грижи.

Имам хиляди, дори милиони причини да обичам до живот чувството да се завръщаш отново и отново в малката уютна къщурка с огромен двор, който умело може да побере всички възможни посеви, цветя и жарко слънце.

Но сега ще ти разкажа за онези, от които кожата ми приятно настръхва, щом затворя очи и мислено се пренеса на това благодатно място:

На село въздухът е различен. Дишаш и сякаш дробовете ти се пълнят със свежестта на мента, грохота на див водопад и капките на нежната роса.

Рано сутрин, още призори, те буди напет петел и повярвай – това е най-приятното усещане на света. Няма аларма или будилник, които да те настроят толкова рано за новия ден и да те заредят с енергия – и физическа, и ментална.

Там всичко е био – и храната, и водата, и всички малки животинки, с които те среща любопитството.

На село времето протича по различен начин – началото е по изгрев слънце, а краят – при неговия залез. Умората също придобива друго измерение – прозявките са нещо най-нормално. В апетита към вкусотиите също се наблюдава коренна промяна – защото храната има естествен и здравословен цвят, вкус и мирис. Ала въпреки този съвсем нов ритъм на живот, тялото ти се чувства много по-отпочинало, а съзнанието – много по-удовлетворено.

Далеч от градските вълнения е най-приятното място за усамотение. Там раните заздравяват най-бързо – и онези от последното рязане с нож, и онези дълбоко в сърцето.

На село книгите са най-интересни и увлекателни, особено когато се четат край камината, примесени с аромат на пращящите в огъня дървета, с докосването на топлото плетено одеяло, с уханието на чай от ръчно набрани горски билки.

На село винаги ще те отвежда споменът за една мила баба, прегърбена на столчето на двора, с бастун в скута, очакваща те с добродушна усмивка да се завърнеш там, откъдето е започнало всичко.

В един съвършен свят вероятно ще можем да избираме работното си място със сърце, а не с разум. И вероятно много хора ще предпочетат да грабнат лаптопа и мобилния интернет и да отпрашат към най-близкото парченце рай, съдействайки мобилно за поредната бизнес среща.

Представяш ли си колко зареждащо би било подобно приключение? Пътят ти до офиса да преминава през селския двор?

А докато трепетно очакваме този идеален ред да се случи, не ни остава друго, освен да се наслаждаваме на селото – истинско, любимо и незаменимо.

Източник: edna