Забавните случки от живота на Марк Твен, които трудно се забравят




Животът на големия писател Марк Твен изобилства от забавни и поучителни истории, в част от които са се родили някои от прочутите му фрази. Той щедро е раздавал своята мъдрoст и сатирично слово не само в книгите си, но и при всеки предоставил му се случай. Изобретателен и находчив, писателят намирал изход от всякакви ситуации, а мнозина ставали жертва на острия му език.

Вижте няколко страхотни истории.

Веднъж, на улицата скитник се приближил до Марк Твен и го помолил за милостиня. Писателят съжалил клетия човек и го поканил да го черпи едно питие. Човекът отговорил, че не пие.
– А пура? – предложил Твен.

– Сър, гладен съм. Пък и не пуша.
– А какво ще кажеш утре да заложа от твое име сто долара на кон, който със сигурност ще спечели? – продължил писателят.
– Сър, може и да не съм най-големият праведник, но никога не играя комар. – заявил просякът оскърбено. – Моля ви, дайте ми 25 цента, за да хапна нещо.
– Ще ти уредя цял обяд, ако дойдеш да те запозная с моята госпожа. Искам да й покажа в какво се превръща човек, който не пие, не пуши и не играе комар.

***

На светска сбирка Марк Твен произнесъл слово. След като свършил, адвокатът Уилям Евартс се изправил, небрежно пъхнал ръце в джобовете си и изкоментирал по адрес на писателя:
– Не се ли струва странно на присъстващите, че един професионален хуморист може сам да изглежда смешен?
Твен на свой ред се изправил и с обичайния си провлачен говор попитал:
– Не се ли струва странно на присъстващите, че един адвокат е пъхнал ръце в собствените си джобове?

***

Марк Твен обичал да защитава страната си от нападките на претенциозни европейски интелектуалци, които възприемали Америка като слаборазвита нация. През 1895 г. френският писател Пол Бурже направил забележката, че средният американец не знае кой е дядо му.
На което Марк Твен отговрил: “Все пак средният американец е по-добре от средния французин, който не знае със сигурност кой е баща му.”

***

Един лицемерно набожен бизнесмен, забогатял на гърба на други хора, казал на Марк Твен:
– Преди да умра, смятам да отида на поклонение по светите места. Искам да се изкача на Синайската планина и да прочета на глас Десетте Божи заповеди.
– Имам по-добра идея – подхвърлил Твен. – Стойте си в Бостън и ги спазвайте.

***

Веднъж Марк Твен написал писмо на Андрю Карнеги, в което го молел за парична помощ. Впоследствие писмото било поместено във вестниците. То гласяло:

Уважаеми господине и приятелю,
По всичко личи, че Вие тънете в благоденствие. Бихте ли услужили на един Ваш почитател с долар и петдесет, за да си купи книга с църковни химни? Ще Ви благословя. Бог също ще Ви благослови, усещам, знам го. И ще извършите едно много добро дело.

Искрено Ваш
Марк Твен 

P.S. Не ми изпращайте книга с химни. Изпратете ми парите. Искам сам да направя избора си.

***

На връщане от пътешествие в Европа Марк Твен бил подложен на щателна митническа проверка. Той изгубил търпение, понеже митничарят дълго ровил из багажа му.

– Добри ми приятелю – казал писателят с цялата вежливост, на която бил способен, – няма нужда да си правите такъв труд. Вътре има само дрехи.
Но подозрителният митничар продължил да тършува и накрая напипал нещо твърдо. Бръкнал по-надълбоко и извадил бутилка царевично уиски.
– Само дрехи, а? – казал със задволство. – И това ли наричате дрехи?
– Разбира се – отвърнал писателят спокойно. – Това е нощната ми шапчица.

***

Амбициозен млад автор, който имал всичко освен талант, писал на Марк Твен с въпрос какъв е най-добрият хранителен режим за твореца и дали е прав професор Агасиз, който твърдял, че рибата е много полезна за мозъка. Отговорът на Марк Твен гласял:
„Да, професор Агасиз препоръчва на писателите да ядат риба, защото фосфорът, който се съдържа в нея, произвежда мозък. Дотук добре. Не мога обаче да Ви помогна да установите от какво количество имате нужда. Поне не със сигурност. Ако мострата, която сте ми изпратили, съответства на обичайното за Вас равнище, склонен съм да преценя, че засега ще Ви бъдат достатъчни два кита.”

***

Преди време с моя съдружник решихме да издаваме вестник – разказвал Марк Твен. – Трябваха ни три долара и се чудехме откъде да ги намерим. Докато се чудехме, видях на улицата едно куче от рядка порода. Хванах го и го продадох на един човек за три долара. След това се появи собственикът и аз му взех три долара, за да му намеря кучето. После отидох да върна трите долара на онзи, на когото продадох кучето и го взех обратно, за да го върна на собственика. И оттогава живeя почтено.

***

Марк Твен бил поканен на вечеря, където се подхванал разгорещен разговор за рая и ада. Той обаче не отронил и дума. Домакинята го попитала:
– Защо не казахте нищо г-н Клемънс? Нима нямате мнение по въпроса?
– Извинете ме, но си мълча по необходимост. Просто имам приятели и на двете места.

Анекдотите са подбрани от книгата “Марк Твен – Афоризми и анекдоти”

Източник: gnezdoto.net

Ръчно изработени сребърни бижута – Swarovski® – Намаления!

loading…