Дори и днес покрай цялата какофония около съвременната ни историческа наука, до нас достигат сведения за черните българи. Малко се знае за тази част от българския народ. Различни исторически проучвания определят за тяхна родина Южна Украйна, Крим или Северен Кавказ.
Истината е, че в един период на ранното Средновековие всички тези области били в пределите на огромната им държава, известна в древните летописи като Кара Булгар. Тя владяла за около век и половина голяма част от Източна Европа и по-конкретно днешните Украйна и Южна Русия.
Днес в учебниците по история все още се споменават синовете на Кубрат – създателя на Велика България. В тях може да се прочете, че Алцек се заселил в Италия, Котраг – по поречието на Волга, където наследниците му основали Волжка България, а Аспарух дал началото на днешна България. Почти нищо обаче не се споменава за най-големия брат – Баян, който останал с голяма част от българите в пределите на старото си отечество под властта на Хазария.
Кара Булгар се споменава на други места като Черна България, Черна Булгария, Урус Булгар, Кара-Булгария. Тя е основана от неговите наследници и е директно продължение на Стара Велика България.
След като паднали под властта на Хазарската империя, черните българи дълго време били задължени да воюват с тях в многобройните им войни срещу арабите, тюрките и дори с дунавските българи. Това продължило до разгрома на хазарите от Арабския халифат. Тогава хазарският каган приел юдеизма, но изповядващият тангризма народ на Кара Булгар не се съгласил да приведе глава под новата вяра и въстанал.
Това станало през 820 година по времето на владетеля на Кара Булгар Урус Агар. Той привлякъл на своя страна дунавските българи, волжките българи, маджарите, печенегите и първоначално Византия. Войната продължила повече от 10 години. Накрая българите склонили глава под властта на хазарския каган, но на практика станали независими. Отстъпени им били обширни земи от Киев до Кавказ.
Столица на огромната държава станал град Керч в полуостров Крим. През 865 година държавата окончателно станала независима, този път по мирен начин. През 895 година към нея се присъединила Волжка България, отново по мирен път. На престола на източната българска държава застанал ханът на Кара Булгар хан Алмъш от рода Дуло. След смъртта му през 922 година двете държава отново се разделили, като тази година се смята за началото на независимата Волжка България.
Краят на Кара Булгар дошъл бързо в позорна братоубийствена война. Новият хан на страната Арбат, след като поробил маджарите, нападнал Дунавска България. В Добруджа младият тогава Симеон Велики заедно с печенегите му нанесъл съкрушително поражение. Възползвайки се от слабостта на страната, узи, кумани и славяни от север я разкъсали на части.
Част от черните българи се преселили на запад в Панония с маджарите, където била създадена Унгария. Друга част се преселила в Крим, където съществувала тяхна общност до 15 век. Последната част от народа се преселил в Кавказ. Вярва се, че народът на днешната автономна руска република Кабардино-Балкария са именно наследниците на черните българи.
Източник: bgnow.eu
