Местността Чудните мостове край Забърдо тегли като магнит с уникалната си красота наши и чужди туристи. Малцина обаче знаят, че в околностите на родопското село освен природни, има и интересни исторически забележителности, които си струва да се посетят и разгледат. Една от тях е тракийската крепост Заград. Тя се намира североизточно от Забърдо и в близост до Чепеларе. Построена е на върха Чуката, а в подножието има и две пещери. На около 700 м на юг, в основата на върха, пък е разположен тракийски могилен некропол.
Връх Чуката отстои на около 2 километра от центъра на село Забърдо. Вдясно от пътя Пловдив-Смолян, малко след село Хвойна, има указателна табела, сочеща мястото, на което трябва да се отклоните от пътя, за да достигнете до историческия обект.
Общата площ на крепостта е около 8 дка. Дължината на стена достига 240 метра, а дебелината – до 2 метра, като тя предпазва крепостното пространство от юг и изток, откъдето обектът е достъпен. От северната и западната част крепостта е естествено защитена от високи отвесни скали.
Изграждането на крепостта е посредством типичната едновремешна зидария с ломени каменни блокове, някои от които с размери до 2 метра, подреждани без спойка между тях. На места запазената височина на крепостната стена достига до 1.7 метра, а разсипаните камъни покрай днешните останки на твърдината дават основание да се смята, че някога крепостните стени са се извисявали до 3 метра над земята.
Във вътрешността на укреплението интерес предизвикват останките от постройки, както и намерената керамика вътре и извън него. Може би най-интересно е светилището, открито в най-високата точка на обекта. Според изследователите, то е съществувало в продължение на близо четири века, а в подножието му има три запазени тракийски надгробни могили. Специалистите са на мнение, че при по-задълбочено проучване на това укрепително съоръжение, то ще даде много ценни знания за тракийското племе Сапеи, населявало земите на Родопите през III-II век пр.н.е.
В подножието на крепостта откъм непристъпната северна стена, пък се намират две от Човешките (Челевешките) пещери – Тъмната (Тьовната) дупка и Сливова дупка. Легендите за тях както са свързани с периода на османското нашествие в Родопите в средата на ХІV век. Именно в тази част на Родопите стават първите най-масовите помохамеданчвания на християни, наложени с изключителна жестокост.
Селото съществувало и на 10-ина км на североизток от сегашното, на пътя за „Чудните мостове“, но е нападнато от османците през 1680 г. и жителите му бягат тук, под тракийското светилище Заград. Днес е останала легенда, която разказва, че на Чуката, или в местността Айдарски камък, се намирала крепостта на Гордю войвода Заград. Той и хората му оказали ожесточена съпротива на турците, но не успели да спрат пълчищата на нашественика. След многократните предложения от страна на турците да се предадат, защитниците една нощ правят опит за пробив в обсадата. Една част от тях успели да се изтеглят от Забърдо в посока крепостите Беден и Девин. Друга част от защитниците били пленени и хвърлени от турците в пропастта.
При проникването на спелеоложкия екип в пропастта наистина са били намерени човешки кости. Тук са открити още два меча, които впоследствие изследователите предават на съхранение в Пловдивския археологически музей. вече е доказано, че след падането на крепостта нейните защитници са били хвърляни живи, заедно с конете им, в близката пропаст, наричана от тогава Челевещница. След проведени археологически проучвания в нея са открити и върхове от пики и копия, принадлежности от конски амуниции, датирани към късното Средновековие, които сега се съхраняват в Музея по спелеология в гр. Чепеларе.
Друго предание, свързано с този период, е за Цирикова църква. Вълната на помохамеданчването не отминала жителите на Забърдо, което тогава се намирало от другата страна на хребета недалеч от Еркюприя. Пристигнал с еничарите си в старото село турския военачалник Дели Софта и го обсадил. По това време хората се намирали в църквата. Изловил ги той, наредил ги на площада, изсипал пред тях два товара фесове и казал: „ Избирайте – или фесовете, или главите“. Изплашили се хората. Някои не могли да издържат и грабнали фесовете. Други обаче отказали да се помохамеданчат. Тогава ДелиСофта ги затворил в църквата и заповядал на ордата си да ги изколи. Измъкнали енирачите ятаганите и започнали да колят. Църквата се огласила с викове и писък. От този именно писък /цирикане/ тя била наречена „Цирикова черква“. Помохамеданчените жители на селото не могли да останат повече тук, където били избити техните братя и роднини. Те се преселили и основали ново село. Предишното селище останало да се нарича от местните Старо село. Новото им село, преди да се нарече Забърдо, носело името Чукуркьой (село в дол).
След като чуете тези легенди, изпитвате нужда да притихнете някъде – сами, потопени в тишината на планината. Околните селища Забърдо, Малево и Хвойна и Орехово предлагат избор от къщи за гости до хотели с минерална вода. А гостоприемството на домакините ще ви потопи в още истории, свързани с превратното минало на Репчоса, както е известна още тази част от Родопите.
Източник: Марица
