Днес все повече хора се стараят да живеят здравословно и да са добре информирани за това кои храни са полезни за здравето им. Мнозина обаче забравят, че за да се храним здравословно е необходимо не само да намалим консумацията на вредни храни, но и да ограничим приема на някои вредни вещества, които се срещат в храната ни по-често, отколкото предполагаме.
Може би най-известното подобно вещество са транс-мазнините. Получени чрез хидрогенирането на ненаситени мазнини, транс-мазнините са крайно неестествен продукт, който тялото ни не е пригодено да разгражда. Поради това те се натрупват в него и причиняват всевъзможни болести и негативни ефекти. Обичайно единственото нещо, което хората свързват с транс-мазнините е маргаринът, но истината е, че те присъстват в повече продукти на пазара, отколкото предполагаме.
Много от продуктите в супермаркета – например бисквити, снаксове и т.н. са свръхбогати на транс-мазнини. Същото важи за бързите храни. Строго препоръчително е да се проверява съдържанието на всеки продукт, който купуваме и да се избягват всички, които съдържат хидрогенирани мазнини. Все пак и това не е гаранция, тъй като продукти съдържащи привидно незначителни количества транс-мазнини често минават за несъдържащи такива, а дори в малки количества те могат да окажат вреден ефект.
Допустимият прием според специалистите е до 2 г на ден, но, разбира се, за предпочитане е той да клони към 0. Особено препоръчително е да се избягват кремове и глазури на торти, тъй като по всяка вероятност, в случай че не сте приготвили глазурата сами, тя съдържа големи количества транс-мазнини дори тортата да е напълно свободна от тези вещества. Друго място, където по всяка вероятност може да намерите транс-мазнини са полуфабрикатите – популярните замразени храни от супермаркета, които е нужно просто да сложим в микровълновата с надеждата, че ще получим ястие, което не отстъпва нито по вкусовите си, нито по здравословните си качества на прясно приготвената храна.
Разбира се, това не е така – освен транс-мазнини полуфабрикатите съдържат и плеяда от други вредни вещества, които е по-добре да избягваме. Естествено приготвените пуканки могат да бъдат полезни, но е добре да знаем, че купените в пакетче от супермаркета често съдържат транс-мазнини вместо истинско масло, поради което задължително трябва да проверяваме тяхното съдържание.
Друго вещество, което е добре да избягваме е високо-фруктозния царевичен сироп (ВФЦС), често упоменаван като глюкозо-фруктозен сироп. Не бива да се заблуждаваме, че тъй като е фруктозен, той е по-полезен заместител на захарта. В действителност това вещество е известно едва от 1960 г. насам, но днес намира огромно и често неподозирано по мащаб приложение в хранително-вкусовата индустрия. Работата е там, че мозъкът не разполага с необходимите рецептори, за да се засити от ВФЦП, което води до свръх консумация, каквато не може да има при захарта. ВФЦП осигурява огромно количество „празни калории“, без никакви полезни вещества, а свръх консумацията му може да увреди организма по най-разнообразни начини.
Освен това ВФЦС е и силно пристрастяващ. Особено широко приложение той намира при сладките газирани напитки като много от тях открито го посочват като основен или единствен подсладител. Разбира се, трябва да се има предвид, че алтернативата на ВФЦС са изкуствените подсладители, които също могат да бъдат изключително вредни. Поради това е препоръчително изобщо да не се консумират газирани напитки. ВФЦС се добавя и към кетчупа, в който натуралните съставки днес са все по-малко. Зърнените храни, на които мнозина често гледат като на най-добрия вариант за здравословно начало на деня, всъщност често са пълни с ВФЦС.
Както казахме обаче, дори по-опасни от ВФЦС са изкуствените подсладители – аспартам, захарин, цикламат и др. Особено за аспартама се счита, че е едно от най-вредните вещества в храната ни причинява множество хронични заболявания. Той може да се намери в почти всички „диетични“ храни, които заместват естествената захар с изкуствени подсладители (понякога други подсладители вместо аспартам, които са сравнително по-безвредни). Не бива да се заблуждаваме, че по-ниското калорийно съдържание е полезно.
Мононатриев глутамат – познат още като Е 621, МНГ е един от най-популярните и същевременно най-вредни овкусители. Той стимулира вкусови рецептори, които по-голямата част от храната не може да стимулира. Именно тези рецептори обаче ѝ придават пристрастяващ вкус, поради което често храната с МНГ има много по-добри вкусови качества от тази без. Нещо повече – организмът, привикнал с МНГ постоянно се старае да си го набави, а неовкусената храна му се струва блудкава и безвкусна. По този начин ние подсъзнателно се стремим да приемаме именно храни богати на това вещество.
Освен че ни пристрастява обаче МНГ има и други странични ефекти – пагубно влияние върху мозъка…МНГ можем да намерим в повечето солени храни и най-вече в чипсове, снаксове, полуфабрикати (напр. нудълс), различни подправки, соев сос и, разбира се – бързи храни, където съдържанието му е изключително високо. МНГ намира и широко приложение в азиатската кухня (напр. китайска), макар че наличието му не е задължително.
Натрий – често се казва, че храната е полезна, когато е богата на витамини и минерали. Истината е, че дори обикновената храна, която ядем е свръх богата на някои минерали, които се изхвърлят трудно от организма. Такъв е случаят с натрия. Макар че недостигът на натрий е теоретично възможен, при съвременната диета той е много по-малко вероятен от излишъка, поради огромните количества сол, които съдържа обработената храна.
Свръх количествата от натрий в организма на човек могат да имат множество вредно ефекти – задържане на вода, покачване на кръвното и други. Ето защо се препоръчва по възможност неговия прием да бъде максимално ограничен. Натрий можем да намерим във всяка една солена храна, като в особено големи количества той се съдържа в сиренето, колбасите и др. Препоръчително е да избягваме и соленките – крекери, брецели и др., тъй като поради пристрастяващия им характер, можем да приемем с тях далеч по-високо от допустимото количество сол.
Холестерол – макар холестеролът да е жизнено необходим в малки количества, той често е посочван като основен виновник за повечето хронични заболявания. В големи количества холестеролът се натрупва в кръвта, полепва по артериите, като причинява атеросклероза и други заболявания на сърдечно съдовата система. Това от своя страна е основна причина за инфаркт и инсулт, както и за цялостното изтощаване и остаряване на организма. Богати на холестерол са повечето храни от животински произход – яйца, месо и др. За разлика от повечето други вредни вещества, изброени до момента, които имат изкуствен произход, произходът на холестерола е напълно естествен и трудно може да бъде ограничен.
Все пак е препоръчително хората с високи нива на холестерол да избягват някои определени храни – например, сладолед. Макар в малки количества сладоледът да е безвреден, ние често консумираме сладолед в толкова големи количества, че в едно хранене можем да приемем количество холестерол за няколко дни напред. Препоръчително е да се ограничи и консумацията на месо, особено свинско. Все пак, в различните части от месото концентрацията на холестерол е различна. Най-висока тя е в бекона и ребърцата, а в самото месо е по-ниска.
Наситени мазнини. Макар и несъмнено по-полезни от транс-мазнините, наситените мазнини (най-често от животински произход) също могат да бъдат вредни. В миналото страхът от тях е бил по-голям и поради това хората са приемали в по-големи количества по-вредните транс-мазнини. Така или иначе, наситените мазнини в никакъв случай не са безвредни и макар да могат да се съчетаят добре с определени типове диета, е добре с тях да не се прекалява. В големи количества се срещат в повечето продукти с животински произход – месо, мляко и др. като особено богати са битата сметана, сланината, бекона, млечните шейкове и др.
Разбира се, наивно е да се мисли, че консумацията на тези вещества и продуктите, които ги съдържатможе да бъде ограничена на сто процента. Не това е и целта. Някои храни, съдържащи вредни вещества съдържат и други вещества, които могат да бъдат полезни. И практически всяко полезно вещество може да бъде вредно в неумерени количества. Добре е, обаче да сме запознати с това какво ядем и, като имаме предвид спецификите на собственото ни здраве, да моделираме диетата си съобразно.
Източник: spisanie
