Ако едно дете се прибере вкъщи, защото се е скарало с най-добрия си приятел, майка му ще го увери, че не е само. Тя ще използва думите „знам колко ужасно се чувстваш, веднъж и аз се скарах с мой приятел“.
Ако Рейчъл каже на Моника, че току що е била уволнена, Моника ще отвърне, че знае какво е. Ще добави, че тя е била уволнявана преди, но да я погледне сега, как има нова страхотна работа.
Понякога като казваме, че разбираме какво точно преживяват околните, можем да им навредим повече, отколкото да ги накараме да се почувстват по-добре. Нека заедно да задълбочим причините, поради които трябва да внимаваме какво точно казваме.
Истината е, че понякога не знаем как се чувстват другите. Можем да си помислим, че сме съпричастни, че разбираме в каква ситуация са, че дори сме преминали през нещо подобно, но няма начин да знаем на 100% как се чувстват. Хората преживяват нещата по различен начин и може да има нещо уникално при тях, което при нас е отсъствало.
По този начин изместваме вниманието от тях. Когато хората ни споделят как се чувстват, те имат нужда да бъдат изслушани. Имат нужда от рамо, на което да се облегнат. В отговор „знам как се чувстваш“ – вероятно ще продължим да говорим на тази тема и ще дадем примери от нашия живот и така ще изместим фокуса върху нас.
По този начин разговорът ще се фокусира върху нас. Това идва от желанието ни да говорим повече и да разкажем за себе си, вместо просто да изслушаме събеседника си, да се усмихнем, да го прегърнем.
Пример за отвличане на разговор:
Приятел: Толкова съм уморен. Иска ми се да можех да си взема почивка и да разпусна.
Аз: Уффф, аз също съм така. Ако знаеш от колко време не съм ходил никъде, направо мина цяла вечност от както не съм си почивал.
Друг пример, в който изразяваме подкрепа към събеседника:
Приятел: Толкова съм уморен, иска ми се да можех да си взема почивка и да разпусна.
Аз: Преуморен ли си? Може би наистина се нуждаеш от почивка.
Понякога в желанието да помогнем на другия може да звучим по-безчувствено, отколкото си мислим. Казвайки „знам как се чувстваш“, дори да искаме да изкажем съпричастност, можем да останем погрешно разбрани.
Едно проучване установи, че когато участници са били изложени на едни и същи неприятни неща, те лесно могат да отгатнат чувствата и емоциите на своите партньори. Но когато са били разделени на групи и на едните са им се случвали хубави неща, а другите на по-неприятни, при споделяне имало разлика. Тези, които са имали хубави емоции са възприели по-леко неприятните ситуации, в които са били поставени другите, отколкото е било в действителност.
