За да има нашето дете крила, трябва и ние да имаме също!




Грузинска притча за възпитание:

Седял си един старец край пътя и го наблюдавал. Забелязал, че се приближи мъж, който води с себе си дете. Човекът спрял, заповядал на детето да даде на стареца вода и парче хляб от техните запаси.

– Какво правиш тук, старче? – попитал странникът.

– Чакам те! – отвърнал съзерцателя. – Това дете е ти го дали да го възпитаваш, нали?

– Точно така – удивил се мъжът.

– Ами вземи тогава тази мъдрост:

Ако искаш да посадиш дървото за някого, нека да е плодово.
Ако искаш да подариш някого кон, дай му най-добрият ат.
Ако си наел да възпитаваш някое дете, върни го на родителя му крилато.

– Как да го направя, както аз самият не мога да летя?

– А ти опитай! – казал старецът и си затворил очите.

***
Минали години.

Старецът седеше на същото място и гледал в небето.

Гледай: лети дете, след него – учителя му.

Те се приближили, спуснали се на земята и се поклонили на стареца.

– Връщам детето крилато! – казал учителят и гордо погледнал си ученик.

А старецът погледна крилата на мъжа и рекъл:

– Мен повече ме радват твоите крила …

За да възпитате крилато дете, трябва само да се научите да летите …

Източник:  spisanie8.bg