За две ръце протегнати насреща, земята бих до края извървял




Загубихме непрежалимия Евтим Евтимов и дълго ще се сещаме с малко тъга и много емоции за невероятната му лирика. Той е един от най-добрите българските поети, а негово дело са и множество текстове на вечните български музикални хитове.

Днес искаме да ви припомним едно негово стихотворение, което винаги ще ни трогва със своята красота и емоционалност:

***

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз – по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка – песен, а от песен – мъка
и аз не зная как ще издържа.

Източник: edna

Ръчно изработени сребърни бижута – Swarovski® – Намаления!

loading…