Из Българските ритуали! Крадеш за късмет – Къпеш за предпазване от беди!




Да откраднеш е лошо, но според българските традиции понякога е задължително да се краде за щастие, късмет, плодородие и плодовитост. Ритуалната кражба е дълбоко залегнала в бита на нашите предци. Тя е задължителна част от някои обичаи.

Не по-маловажно е и ритуалното къпане. И ако днес то е рутина, част от ежедневието, то в миналото е имало характер на свещенодействие. Водата е символ на вечността, на живота, тя очиства и предпазва. Ето защо заема централно място в различни ритуали.

Предлагаме ви два откъса от книгата на Лилия Старева „Български ритуали за късмет”, от които ще разберете всичко за символиката на тези два ритуала – кражбата и къпането.

Кражба

Ритуалната кражба е необикновен начин за общуване с “другия свят”, за насочване към добър изход, за предизвикване здраве, дълголетие, любов, брак, богатство, плодородие и т.н. Ако Бог е дарил и разпределил благата (плодородие, знание, късмет), то кражбата ще означава тяхното преразпределяне. Отнемане от един, даване на друг. На принципа на подобието, отнемането “тук” се вижда “там”. Затова, ако бременна краде, откраднатото ще се пренесе по зародиша, все още отвъден, и ще се види по детенцето й, когато се роди. Ако някой успее да открадне непрекъснато раждащата кукерска баба, заедно с нея в дома си ще отведе и плодородието.

Кражбата на деца от моми е опит за подсказване на съдбата – да дари и тях с деца, когато станат невести. Насочващата късмет кражба е обикнат сватбен ритуал. Краде се конят на сватовете, с който ще отведат булката, и се връща срещу откуп (обикновено го правят братята й). Сватовете пък крадат железни предмети от дома на булката и в новия й дом й ги връщат. Идеята е децата й да са силни като желязо и да живеят много. Цялото извеждане на невестата в песните се осмисля като вид кражба – „…Окрали я от нейната майка, окрали я от нейния татко, окрали я от деветте й братя!”.

На Бъдни вечер ритуално може да се открадне “от реката и от чудовището в нея”. Просто на трапезата се слага малко пясък, ритуално взет от крайселската река. След вечеря пясъкът се хвърля в житото. И това не само трябва да предизвика изобилие на класове, „колкото са песъчинките”, но и да го свърже направо със стопанина-демон на велико плодородие.

Коледарите крадат от дома, в който не са ги посрещнали както подобава. Това е тяхното страшно отмъщение, защото така се обира късметът и богатството на този дом. Най-лошо е, когато откраднат палешника на ралото.

На Бабинден мъжете крадат бабата – общ символ на невестите им, които пък след това я откупват, вече като символ на родовитост. Цялата магия на този ден е насочена към предизвикане на раждаемостта. На места дори обвиняват бабата в кражба на различни храни и колкото повече фалшиви обвинения успеят да инсценират, толкова по-добре. После всичко „откраднато” се изяжда. Обичаят, наричан „арамия”, е надежда за имане и пълна къща.

Питата, любовна магия, наричана Пепелница, се приготвя само от крадени неща, при това от къщите на любимите ергени. Кражбата трябва магически да предизвика момите да ги поискат точно от този дом.

На някои места за лазаруване са прави кукла „Лазар” и е добре всички вещи за нея да бъдат откраднати. Както се крадат те, така да се крадат и момите от ергените.Така се правят и куклите Мара Лишанка и Герман.

При обичая за дъжд Додола циганки крадат нещо от дома на стопанката, която ги посреща, да се разсърди тя и да завали дъжд.

На Великден ергените крадат моми направо от хорото.

Чрез магия може да се открадне плодородие (на нивите, на добитъка).

Кражбата се извършва от хора с дарба в магиите.

Краденето на бабата/булка през зимните маскарадни игри е обредно действие, осигуряващо здраве, берекет, плодородие.

За да е здраво детето, бременната открадва малко червен пипер от „майкини си”, лизва го и го слага в чорбата.

Кражбата е свързана и с обредите за инициация. Тя е знакова практика на социалния преход. При новороденото е тайнство за оцеляване. Кражбата на деца може да подсигури техния брак. Някъде за стари моми и ергени казват, че не са били крадени като деца. При момите лазарки и по-късно при невестите е символ и в същото време – процедура за промяната на техния социален статус. Намиращи се в неочертаното, отворено време на преход, посвещаваните – моми, момци, невести, са различни от останалите, сякаш над и извън установените норми и закони. Недосегаеми са и могат едва ли не всичко. Кражбата символично показва отделянето им, излизането от групата в момента, който вече пристъпят, но все още не са влезли в друга.

Кражба на тайнствено знание се прави и на баилките и въобще на целия магически ритуал. Казват, че ако се каже какво се прави, а не се открадне, дарбата на баячката не може да се предаде другиму. Но пък когато кражбата стане факт, баячката вече губи силата си, заедно с думите отнемат и дарбата й

Къпане, поливане

Водата е повелителка на луната. Затова нейни символи са нощта, мракът, царството от подземието. В съчетание с тях вълшебната й сила се увеличава неимоверно. Водата е вечността и безкраят. Китайският символ за вечност изобразява реки и течаща вода. Свързана е с първотворението. Тя е първоосновата на света, от която постепенно се е създала сушата.

Водата тече бързо, все напред, отмива всичко, извор е на живот и плодородие. Водата, която никой не може да спре, да преобърне хода й, е символ на вървежа – „да ти върви по вода” означава да имаш късмет във всичко, да се стичат благата върху теб. По вода се пускат и китките на лазарките – да тръгнат напред, да не спират в бързеите, да текат късметите като водата. „Без хляб може, ала без вода не може.” С вода шега не бива. Огън и вода хатър не знаят. Те са добри слуги, ала и страшни господари. Но водата е по-силна и от огъня дори. Затова народът ни казва: „На огъня поклон до колене, на водата – доземи.” Водата не бива да се разлива, тя се пълни в съд (освен при погребение, когато се излива от съдовете). В тази забрана прозира осмислянето на водата като стихия, опитомена, очовечена от човешката култура – съдът, дело на човешкия труд.

Водата очиства и предпазва, отстранява беди, болести и „всякакви лошавини”. Народът ни от най-старо време е използвал в своите ритуални практики къпането, обливането, пръскането, запойването с вода.

Водата носи живот и плодородие. Стои на границата на световете и по този начин може да носи отвъдно познание, това, което не е съдено за земните хора, но към което поглеждат те често в трудни мигове и в светли празници. Водата е силен медиатор при всички магии. Повечето магически ритуали стават на вода – извор, река, кладенец. Еньовата буля гадае през два бряга, момиченцата от свитата на пеперудата след обреда се изкъпват в реката. Къпят се бабата на Бабинден, именниците на Ивановден и пр. При всички празнични ритуали трапезата не може да бъде прекадена, без да има вода на нея.

Силна магическа сила имат мълчаната, неначенатата, цветната, светената вода. Такава е и водата, загребана отведнъж и донесена от бащино и майчино момиче, тоест щастливо и закриляно. Мълчаната вода се налива от чисто момиче (млада булка) в невестини дрехи, през нощта преди изгрев-слънце от три източника и се носи при пълно мълчание. Човешки глас не бива да я стряска – може да развали тайнството на нейната магия, а може по гласа и зла сила да дойде. Ако този, който носи водата, срещне някого по пътя, трябва три пъти да отпие. С мълчана вода посрещат младоженците (или невестата) в новия дом. В мълчана вода се топят китките и пръстените на Нова година, Гергьовден, Еньовден. През нея достига магическото знание за бъдещето, което нашепва отвъдното. С мълчана вода се замесват и обредните хлябове за сватба, за Гергьовден.

Цветна е водата, в която са сложени цвят, пъпки, клонки от плодно дърво, цветя, зеленина. Водата има нечовешката сила да предаде жизнеността на цвета и зеленината на хората. С цветна вода се мие булката в деня преди сватбата.

Къпането благослов за късмет и защита по време на преход присъства в знакови ритуали от календарната, сватбената и родилната обредност.

Източник: 24 часа

Ръчно изработени сребърни бижута – Swarovski® – Намаления!

loading…