Има го навсякъде около мен, а е толкова полезно! И е здравословен заместител на кафето!




Възползвайте се от даровете на природата, за да поддържате тялото си младо, здраво и тонизирано. Едно от най-популярните цветчета – глухарчето – се оказва чудесна храна, която едновременно с това помага при редица заболявания. То помага на черния дроб при обработката на мазнините, стимулира храносмилането, подобрява функцията на жлъчния мехур и бъбреците, помага при хроничен ревматизъм и артрит, а салата от листата му ще възвърне силите ви при пролетна умора.

Предлагаме ви откъс от „Диворастящата храна”, от който ще научите всичко за глухарчето, как и кога да го берете, как да го съхранявате, сушите и приготвяте. Ще

Глухарче (Taraxacum officinale)

радика

Английски – Dandelion; руски – одуванчик.

Семейство Сложноцветни – Asteraceae (Compositae)

Описание. Глухарчето отнасят и към подсемейство Лактукови – Lactucaceae, заради растителния латекс, който се съдържа в него, а латинското название Taraxacum идва от старогръцки – „възпаление на окото”, тъй като в миналото очни възпаления са лекувани с латекса на глухарчето. Глухарчето е многогодишно тревисто растение. То притежава силно скъсено стъбло с късо и просто устроено коренище, което преминава в дебел месест корен. Направо от коренището излиза розетка от листа, които са дълбоко и неправилно нарязани, а крайните заострени дялове са насочени надолу. От средата на розетката излиза дълго, цилиндрично, кухо стъбло, достигащо на височина 20–30 см. На върха му се развива цветна кошничка, обвита с много малки зелени листенца. Цветната кошничка се състои от многобройни (над 200) яркожълти цветчета.

Плодът е много дребен, с форма на елипса и с приспособление, подобно на парашут, изградено от фини власинки. Цъфтежът започва през април и продължава и през октомври. Опрашените и прецъфтелите кошнички се превръщат в пухени топки, които от вятъра разпръскват семената си „парашути”. Във всички органи на растението се съдържа млечен сок. Понякога Глухарче (Taraxacum) се бърка с Жълтурче (Ranunculus ficaria).

Разпространение. Глухарчето вирее по целия свят – около 1000 вида глухарчета растат по земята. У нас се среща по ливади и тревисти места, изоставени земи, край потоците, по пясъци и камънаци, от морското равнище до височина 2000 м н.в. в цялата страна.

Своето широко разпространение глухарчето дължи на голямата си плодовитост и на непретенциозността си. Един цвят дава над 200 семена, които като парашутчета се разнасят навсякъде и от най-слабия полъх на вятъра. Тези семена се прихващат през цялата година – от пролет до есен. Растението притежава несравнима приспособимост и сила на оцеляване – ядат го хора и животни – то расте; тъпчат го – то пак расте. Расте на сянка и на слънце. Оцелява през сухите летни горещини – листата му са малки и се свиват за да изпаряват по-малко вода, а при висока влажност стават големи.

Листата са разположени така, че влагата по тях се стича направо към корена. За зимните студове глухарчето се подготвя още от късна есен – коренът му се завива около оста си, намалява обема си и отива в дълбочина.

През нощта и в лошо време венечните му листа се затварят и предпазват цвета, а сутрин и в хубаво време отново се отварят. Глухарчето оцелява и ако се среже растението над корена – то израства отново, дори израстват по няколко растения от един корен. Това е най-трудното за плевене растение.

Съдържание. Глухарчето е богато и на хранителни и на биологично активни вещества. В листата се съдържат белтъци и въглехидрати, флавоноиди, витамини, микроелементи и др. Глухарчето е богато на витамини – в листата и в цветовете се съдържат каротен – провитамин А, витамин С – до 100 мг%, витамин Р – до 30 мг%, витамини от групата В, витамин D. В млечния сок на глухарчето се съдържа горчивото вещество тараксацин. Корените на глухарче съдържат инулин, захари, белтъчни вещества, мазнини, стерини, сапонини, органични киселини, тритерпеновите съединения и др. Разнообразни са макро и микроелементите в глухарчето. Количеството на фосфора достига 350 мг%, на калция – 1420 мг%, на желязото – 7 мг%, на медта – 1 мг%, на бора – 4,8 мг%, на никела – 0,03 мг%, на мангана – 2,7 мг%, на титана – 1 мг%. То съдържа също ванадий, калай, стронций, кадмий и цинк. Количеството на тези елементи зависи силно от почвата, на която расте глухарчето, и от околните замърсявания.

Използване като храна. В някои страни глухарчето се отглежда като култура за кулинарни цели. За храна може да се използват всички части на растението – цветните пъпки, цветовете, листата, прикореновите листни розетки и корените. От глухарчето може да се приготвят салати, супи, ястия, мармалади, конфитюри, пюрета и напитки. Печените корени се смятат за деликатес и може да се използват самостоятелно или като гарнитура и подправка. От тях, след изпичане, се приготвя заместител на кафе.

Пречка за използването на глухарчето като храна е горчивият му вкус. Има няколко начина за неговото премахване:

1) накисване на листата в подсолена вода за 20–30 мин;

2) варене в продължение на 3–5 мин;

3) поставяне на листата на тъмно направо на земята, под камък или под дърво в продължение на един час (важно за туристи).

Ако листата при приготвяне на салата се размесят с другите съставки, посолят се и салатата се остави 20–30 мин да престои, горчивината изчезва. Когато корените се варят в подсолена вода, не е необходимо да се обработват предварително в солен разтвор. Ако се варят в неподсолена вода, първите две-три води се изхвърлят. Трябва да се има предвид, че корените жадно всмукват солта от разтвора и по този начин лесно могат да се пресолят при предварителното варене в подсолена вода.

Корените се събират през есента и лятото, а листата около цъфтежа – през пролетта и началото на лятото. След събиране се изсушават и се съхраняват в прохладни и сухи помещения, далеч от директна слънчева светлина. Не се препоръчва събирането им в градски места и дворове, тъй като те натрупват отровни вещества от околната среда.

Салата от глухарче. Млади листа от глухарче с дължина 5–6 см се измиват добре със студена вода, нарязват се на ситно, посоляват се и се поливат с растително масло и с оцет (или лимонов сок). Тази салата е намерена в стари книги от 1838 г.

Салата от глухарче с магданоз. 100 г листа от глухарче се накисват в студена подсолена вода 20 мин, изстискват се, нарязват се на ситно, добавят се ситно нарязани зелен лук – 50 г, и магданоз – 25 г, растително масло и оцет. Посипва се с копър.

Салата от глухарче с орехи. Три-четири шепи листа от глухарче се накисват в подсолена вода 20 мин, изстискват се, нарязват се на ситно, добавят се 3–4 скилидки чесън (предварително счукани със сол), половин лимон (нарязан на ситно с кората), 1–2 настъргани моркова, няколко листа киселец (нарязан на ситно) и 5–6 счукани ореха. Разбърква се добре и се подправя с майонеза.

Пюре от глухарче. Изкиснати в солена вода листа от глухарче се отцеждат, смилат се на машинка за месо, посоляват се на вкус, добавя се оцет, копър и магданоз. Пюрето се използва за подправка на супи и на месни ястия. Ако листата не се смелят в машинка за месо, а само се нарежат на ситно с нож, вкусовите качества на пюрето се подобряват.

Пюре от глухарче с доматен сос. Чаша пюре от глухарче (горната рецепта) се разбърква с равен обем доматен сос и се използва като подправка за месни и за зеленчукови ястия.

Цветни пъпки от глухарче в марината. 500 г цветни пъпки от глухарче се заливат в тенджера с гореща марината (0,5 л) и се варят на слаб огън 5–10 мин.

Използва се за подправка на супи, борш и каши. Добавя се в ястието преди сервиране.

Варени корени от глухарче. Корени от глухарче се измиват добре и се варят в солена вода. Използват се като добавка към различни ястия от месо и зеленчуци. Корените от глухарче се съхраняват добре във влажна почва или засипани с пясък, както се съхраняват моркови.

Панирани корени от глухарче. Корени от глухарче, предварително сварени в подсолена вода, се нарязват на парченца с големина 2–3 см, овалват се в яйчна смес, посипват се с галета и се запържват в краве масло. Вкусът на панираните корени е нежен и приятен и наподобява пилешко месо.

Корени от глухарче, печени в жарава. Добре измити корени от глухарче се посипват със сол и се заравят в жар за 15–20 мин. След като се извадят и се охладят, обелва се нежната им кожичка и се сервират с доматен сос или с други сосове.

Кюфтета от корени на глухарче. Сварени в подсолена вода корени от глухарче се размачкват с дървен пестик, добавя се сварен грис, правят се кюфтета, овалват се в разбито яйце и се пържат в гореща мазнина.

Питки от корени на глухарче. Правят се както кюфтетата (горната рецепта), само че вместо сварен грис се взима тесто за хляб и към него се добавят сварените и размачкани корени. Необходимата гъстота се постига чрез прибавяне на кисело мляко или на брашно.

Подправка от листа на глухарче. Листа от глухарче се нарязват на ситно, посоляват се и обилно се посипват с черен пипер. След като престоят 20 мин, заливат се с кисело мляко и се използват като подправка към месни и зеленчукови ястия.

Грис от корени на глухарче. Изсушени корени от глухарче се счукват в хаван или се смилат в мелничка за кафе, след което се пресяват през сито. Полученият грис се използва за приготвяне на сосове, гарнитури и др. Съхранява се в добре затворени съдове на хладно.

Кафе от корени на глухарче. Изсушени корени от глухарче се запичат във фурна до кафяв цвят, смилат се в кафемелачка. Използват се в смес от цикория или с ечемик в равни части за приготвяне на кафе с мляко или със сметана.

Сироп от цветове на глухарче. Събират се 200 току-що разтворени цвята (сутрин в слънчево време) от глухарче, смесват се с 1 лимон, нарязан на ситно, и се варят в 1 л вода 10 мин, след което се оставят 10–12 часа. Прецеждат се през марля. Към получената отвара се добавят 800 г захар и се сварява. Полученият сироп се използва за подслаждане и ароматизиране на чай, на разхладителни напитки, на газирана вода и др. За да се избегне леко горчивият привкус на сиропа, който се получава от кората на лимона, тя може да се изстърже, преди лимонът да се нареже.

Консервирани солени листа от глухарче. Измити и нарязани на ситно листа от глухарче се осоляват (150 г сол на 1 кг листа), насипват се в буркани, притискат се силно до отделяне на сок на повърхността, покриват се с плътна хартия и се съхраняват на хладно.

Листа от глухарче в кисело зеле. При подреждане на зеле на половинки или на четвъртинки върху всеки ред зеле се поставят листа от глухарче на пласт, дебел 5 см. Отгоре се заливат със саламура както за кисело зеле.

Лечебни качества. Глухарчето е познато като лековита билка още от древността. Използвано е за промиване на очите при възпаление. Наричано е балсам на слънчевите лъчи. Това съвсем не е случайно – глухарчето помага при редица заболявания. В народната медицина се използват цветовете, листата и корените му. Чаят от цветовете улеснява дейността на черния дроб в обработката на мазнините, стимулира храносмилането, подобрява функцията на жлъчния мехур и бъбреците и детоксикацията на организма. Листата от глухарче облекчават предменструален синдром, задържане на течности поради сърдечно-съдови заболявания, хроничен ревматизъм, артрит.

Свежа салата от листата възвръща силите при пролетна умора. Отварата от корени засилва чревната перисталтика, намалява нивото на лошия холестерол LDH, понижава кръвната захар, помага при запек, при подуване на червата, при наднормено тегло и захарен диабет, при хипертония, атеросклероза, подагра, при чернодробна стеатоза, хроничен хепатит и асцит и при някои кожните заболявания.

Източник: 24 часа