Исках любов, която да кара душата ми да полети

Всяка майка се вълнува покрай абитуриентския бал на детето си. Моето вълнение обаче е още по-голямо, защото можех и да не преживея вълнуващото събитие. Бившият ми мъж се опита да ме лиши от това щастие. И до днес съм благодарна на един човек, който ми помогна. Срамувам се, че някога го излъгах, и не бих могла да го погледна в очите. Единственият начин писмото ми да стигне до него е, ако го публикувате. Затова ви моля от сърце да го направите.

Докато ви пиша, дъщеря ми спи в стаята си, но не искам да я будя рано, защото й предстои прекрасен ден. Днес Валя ще празнува абитуриентския си бал (бел. ред.: писмото е писано преди бала на Валя). Прекрасното ми дете мечтае за този миг от година. Дълго избира роклята и обувките си и когато застана пред огледалото, на лицето й беше изписано безкрайно щастие. Какво ли не направих заради нейната усмивка и мечти.

Унесена в спомени, неусетно се измъкнах от леглото, седнах пред тоалетката си и отворих шкафчето. Ръката ми сама напипа кутията и като в просъница извадих пожълтялото писмо, което грижливо пазя толкова години.

Наведох се и го помирисах. Струваше ми се, че въпреки отлетялото време ароматът на подателя не се е заличил. Колко вода изтече оттогава, а споменът за последната ни среща стоеше непокътнат в паметта ми. Огнян беше първата ми любов. Добър младеж, от много богат и известен в града ни род. Обичах го, но във връзката ни липсваше онази страст, която имаше между влюбените.

Прекалено спокоен, дори бих казала, леко мекушав, любовта на Огнян наподобяваше спокойното море. Гледаш го и унесена заспиваш. А аз исках чувства, които да карат душата ми да полети. Исках емоции, лишени от разум. Може би затова две години по-късно в живота ми се появи Крис. С един замах разби монотонната ни връзка, завоюва любовта ми и я размаха като меч над главата ми.

Известно време поддържах паралелни отношения. Официално бях с Огнян, но вечер тихо, като крадла, се промъквах при Крис. Липсваше ми смелост да погледна в очите мъжа, когото до вчера вярвах, че обичам, и да му призная, че сърцето ми вече не му принадлежи. Но ако на мен ми липсваше смелост, на съдбата не й липсваше и, след няколко месеца игри, Крис ми предложи да се омъжа за него. Развълнувана, приех предложението му и дори не се сбогувах с Огнян. Отдавна не го чувствах като част от мен.

Месец по-късно с Крис се оженихме, а в деня след сватбата ни разбрах, че съм бременна. Съпругът ми прие новината със смесени чувства и подхвърли, сякаш на майтап, че е твърде млад, за да става татко.

След известно време служебните ангажименти на Крис ни принудиха да се преместим в другия край на страната. Само за година съпругът ми се издигна в службата си и много скоро зае важен пост. Все по-малко време му оставаше за мен и дъщеря ни. Имаше очи само за работата си, сякаш беше женен за нея. Характерът му се промени, веселият му нрав някъде изчезна и на негово място се появи един вечно недоволен човек. Дълбоко в себе си усещах, че вече не ме обича. От дрехите му се носеше чужд женски парфюм, което допълнително засили усещането ми, че в живота му има друга. Истината не закъсня.

Дъщеря ни беше само на 6 години, когато чрез адвоката си Крис поиска не само развод, и а пълно попечителство над Валя. В замяна щях да получа личната си свобода, известна сума пари и жилището, в което живеехме досега. И както добави адвокатът с надменен тон – условията на клиента ми не подлежат на обжалване. Не вярвах на ушите си! Той искаше от мен да се откажа от собственото си дете! Бях готова да се изправя срещу него, но знаех, че подобно действие ще е равносилно на това, да си удрям главата в стената. Ако исках да запазя дъщеря си, ми трябваха стратегия и пари, а не сила.

Няколко дни обмислях как да постъпя и когато в края на месеца Крис замина в поредната си командировка зад граница, хладнокръвно пристъпих към действие. Още същия ден, рано сутринта, събрах малко багаж, с Валя се качихме на колата и отпътувах към родния си град. Баща ми беше починал предишната година и сега мама живееше сама. Безкрайно я обичам, но не й казах истинската причина за посещението си. Не исках да я притеснявам.

На другия ден, надвечер, хванах Валя за ръка и се запътихме към езерото до парка. От майка си знаех, че Огнян – моята стара любов, все още има навика да се разхожда покрай езерото. Отдалеч зърнах фигурата му. Стоях на метри от него и го наблюдавах. В един момент, сякаш ударен от ток, той се обърна и щом ме видя, застина на място. Бавно и с несигурни крачки се приближих и с хриплив глас му казах: „Здравей!” А после го прегърнах.

Казват, че старата любов никога не умира. Още същата вечер, докато Огнян усмихнат наблюдаваше как Валя хвърля камъчета в езерото, с разтреперан глас го излъгах, че тя е негова дъщеря, а не на Крис. Свенливо му разкрих, че в деня на сватбата си съм разбрала за бременността си, но въпреки това сглупих и се омъжих за друг. Огнян ме слушаше и щастлива усмивка озаряваше лицето му. Не каза нищо, но ясно усещах колко се вълнува.

През следващите дни не се разделихме. Той наистина повярва, че Валя е негова дъщеря и безропотно изпълняваше всичките й детски прищевки. Носеше я на конче, ритаха топка и с часове я люлееше на люлките. Тримата обикаляхме местността, черпехме се с пасти в малката сладкарница, правехме си пикници, а вечер се разхождахме до езерото. Времето не беше променило бившия ми приятел. Характерът му все още наподобяваше спокойно море, но за разлика от преди сега това не ме дразнеше. Може би, ако преди години имах повече доверие именно в тези спокойни вълни, сега нямаше да се давя в мътните води на собствения си избор.
Няколко дни преди да си тръгна събрах цялата си смелост и признах на Огнян, че са ми нужни пари, за да започна нов живот, защото със съпруга ми не се разбираме. След тази моя дързост двамата замълчахме, а после той ме прегърна и дълго време стояхме опрели глава до глава. И ето че настъпи денят на раздялата.

Валя не спираше да плаче и да настоява да останем още малко при баба и чичо Огнян. Преди да се кача в колата, той ми подаде книжка с банкова сметка на мое име. Към нея имаше и малък плик. С насълзени очи му помахах за сбогом и потеглих. След няколко часа спрях да закусим в едно крайпътно заведение и докато Валя хапваше, аз отворих плика. Няколко секунди невярващо се взирах в писмото и с размазан поглед препрочитах изповедта на Огнян: „Скъпа Силвия, знаеш ли защо никога не се ожених? Не защото не искам да имам свое семейство, а защото трудно се гради дом без детска глъч.

Благодаря ти, че няколко дни ме направи безкрайно щастлив, карайки ме да се чувствам като истински баща. Макар и за миг, забравих, че никога няма да имам свое дете. Знам, че Валя не е моя дъщеря, защото съм стерилен. Но аз прочетох в очите ти, че си нещастна. Там видях мъката и болката ти. Използвай парите в сметката и бягай далеч от този човек, който съсипа мечтите и живота ти. Бъди щастлива, любима!”

Няколко дни по-късно изтеглих парите, които имаше в сметка, а сумата надвишаваше всички мои очаквания. Благодарение на щедростта на Огнян, успях да се отделя от Крис и да си наема адвокат, който се пребори в съда за родителските ми права. И ако в този прекрасен ден мога да застана като горда и щастлива майка до дъщеря си, то това е благодарение на моята първа и незабравима любов. Бих искала да му кажа – никога няма да забравя благородния ти жест, Огняне!

Силвия

Източник: lichna-drama