Изграждането на инфраструктурни проекти в България традиционно е съпроводено от множество спорни моменти. Започвайки от процедурите по възлагането на обществените поръчки и стигайки до гаранционната поддръжка на изградените обекти. Не на последно място е и цената, която през последните години бележи двоен ръст.
През 2010 г. поръчки се изпълняваха за между 2 и 3 млн. евро на километър. Днес цената на 1 км магистрала в България вече достигна от 4.2 до 6.7 млн. евро, а в някои случаи – и до 10 млн.евро като на стартиращия лот Младост- АМ Тракция от Софийския околовръстен път. Завишаването на цените в хода на строителните работи е системен проблемпри строителството на магистрали.
Често причината за подобна себестойност на проектите е в пряка зависимост от фирмите, които печелят обществените поръчки. Повечето от тях са концентрирани в ръцете малък брой конкретни изпълнители. Изпълнителят е спечелил обществената поръчка при едни условия, но впоследствие се оказва, че теренът всъщност е различен или икономическата ситуация се е променила.
Цената на съоръжението се повишава и правителството плаща повече, въпреки че изпълнителят е спечелил пред конкурентите си, именно предлагайки по-ниската сойност. Освен това фирмите често наемат подизпълнители, което е забранено при финансирани с европейски средства проекти, пише Фактор.
Получават се все по-големи средства за проектите, а разходите за труд у нас продължават да са най-ниските в ЕС.
Високата цена обаче не отговаря на качеството на изпълнението. Многобройни са случаите, когато пътища да се затварят за основен ремонт само година-две след официалното им откриване. Това е съпроводено от нови средства и възлагане на поръчки.Сега обаче не може и да става дума за ниски цени, които водят до ниско качество.
Не е трудно да бъдат откроени няколко проекта с внушителна себестойност, които будят съмнения. Такива са например обществените поръчки около АМ Хемус, която се очертава като най-скъпата до сега. При обща дължина 60 км – средната цена 8.6 млн. лв./км (4.4 млн. евро/км). Проектът е финансиран 100% от държавния бюджет, т.е. изцяло платен с парите на българския данъкоплатец.
Друг пример е АМ Люлин, която не случайно е получила прозвището „златната”. С всичките си съоръжения – тунели, мостове, укрепвания, 19-километровата отсечка е със средна цена от 9.6 млн. евро/км. Финансирането е 75% европейско и 25% от държавния бюджет. По първоначален план изгражданата магистрала трябваше да възлиза на 137 млн. евро, но за нея бяха платени 185 млн. евро или раздуване с 40%.Според ескперти с тази цена магистралата без проблем би могла да бъде реализирана и в Германия.
Дори на този фон проектът за тунел в Кресненското дефиле се откроява. При дължина от едва 2 км, цената му е 125 млн. евро или 67.5 млн. евро/км. За сравнение най-дългият тунел в света е Лердалският в Норвегия – с дължина 24.5 км, струва около 5 млн. евро/км. Това означава, че тунелът в Кресненското дефиле е близо 14 пъти по-скъп от скандинавския. Норвегия, която е с най-високи стандарти и жизнени показатели не само е Европа, но и в света плаща по-малко от България, която е последна в същите класации.
Източник: СВОБОДНО СЛОВО
