Невзетата годишна отпуска се заплаща при изтичането на договора, независимо дали работникът не е искал да я ползва или не е имал възможност да го направи.
Така смята Европейският съд в Люксембург. Магистратите били сезирани за разяснение от германски съд, след като няколко граждани се обърнали в търсене на правосъдие.
По единият от казусите студент, който бил на задължителен стаж преди дипломирането си като юрист решил да не взема отпуска за 5-те месеца от него, но работодателят отказал в края на срока да му плати невзетите дни. При друг случай служител в частна научна лаборатория бил информиран, че договорът му няма да бъде продължен и подканен да ползва платения си отпуск.
Той отказал и преди да си тръгне, предявил искане за изплащане на компенсация за 51 дни годишен отпуск, полагаеми му се за 2 години работа. Това му било отказано и човекът се обърнал към съда да търси правата си. Според европейските магистрати отпуската е гарантирана на европейските граждани с нарочна директива, която задължава работодателя да изплати при раздяла невзетите дни. Затова магистратите са категорични, че ако работник, който поради независещи от него причини не е бил в състояние да упражни правото си на платен годишен отпуск преди прекратяването на трудовото правоотношение, има право на финансово обезщетение. Това му право се гарантира по друга евродиректива.
Работникът не губи правото си на компенсация дори, когато не е подал молба за изплащане на невзетите дни ваканция.
Единствената възможност изработеното време да не се плати, е ако работодателят докаже, че е положил дължимата грижа и въпреки предприетите от него мерки работникът, съзнателно и като е бил наясно с действията си, е отказал да упражни правото си на платен годишен отпуск, макар да е имал тази възможност.
Магистратите смятат, че работодателят трябва така да организира дейността, че да осигури време за почивка на своите служители. Освен това той е задължен да ги информира при какви условия те биха загубили невзетите дни отпуска или компенсацията за тяхното неползване.
Тълкуванието на Европейския съд е задължително за съдилищата във всички европейски членки, които гледат дела по въпроса.
Източник: dunavmost
