Легенда от 19-ти век казва, че истината и лъжата са се срещали веднъж.
Лъжата поздравила истината казвайки и „хубав ден днес“. Истината се огледала наоколо, погледнала и небето и наистина денят бил хубав.
Вървели известно време заедно, докато не пристигнали до голям кладенец с вода. Лъжата потопила ръката си във водата и се обърнала към истината.
– Хубава и топла вода- казала тя, ако искате да поплуваме заедно ? Истината отново била подозрителна. Потопила ръката си във водата и водатата наистина била приятна и двете влезли да плуват известно време, когато изведнъж лъжата излязла от кладенеца, носеща дрехите на истината и изчезнала.
Истината ядосана излязла гола, бягайки навсякъде, търсейки лъжата, за да си вземе дрехите. Светът, който я видял гола, обърнал погледа си встрани от срам или гняв. Горката истина, засрамена, се обърнала към кладенеца и пропълзяла там завинаги.
От тогава лъжата обикаля по света, облечена като истина, като задоволява световните нужди и по никакъв начин не иска да види голата истина.
(Картината „Истината излиза от кладенеца“ е на френския художник Жан-Леон Жером, 1896 г.)
