Искам да ви разкажа каква свекърва имам
Много години търпях тормоза на свекърва си, но не се оплаквах. Преди месец чашата преля и реших да разкажа какво подло и двулично същество е тя.
Като се оженихме с Борис, уж ме искаше, но само за пред хората. Иначе все гледаше да ме кълве, и то там, където най-много боли. Преглътнах много обиди, но никога не й простих, че още като родих първата дъщеря, сви уста и изсъска: „Ммм, момиче… Кой ще продължи фамилията?“
Като че ли зарази и мъжа ми с тая лудост и той превъртя да имаме син. Викам си на акъла – ще имаме, ако го направиш… Родих втора дъщеря, после трета. Свекървата съвсем си изгуби акъла от злоба, но и Борис не падаше по-долу.
Освен за децата, трябваше да се грижа за къщата и градината, да ходя и на работа, защото – както голямата казваше – уроците по математика не се плащат с ябълки и сливи от двора, а с пари.
Баба им по цял ден кръстеше ръце и не изпускаше клюките. Свекърът е бил миньор и тя цял живот е чакала на неговата заплата. След като той умря, започна да дебне кога идват моите родители и какво носят. А те мъкнеха всичко – от яйцата и месото до зеленчуковите консерви. Когато осъзнах, че ако още не са ме изхвърлили от дома на Борис, то е защото чакат да ги гледам, сложих точка. Взех си децата и се върнах при нашите.
С тяхна помощ направих абитуриентския бал на голямата. Свекървата не стъпи на изпращането, а Борис седна наготово и стотинка, дори джобните за вечерта, не даде на детето. Историята се повтори и със средната дъщеря – едно към едно.
През май завърши най-малката
Хубаво бях решила да не пускам бабата на тържеството, но тя разправяла наляво и надясно как ще й даде и пари, и злато. Дори на нея говорила тези глупости и трябваше отново да я изтърпя. С Борис се настаниха на централно място на масата.
Събрахме се, хапнахме, пийнахме, снимахме се. Но свекървата не ме изпусна от очи. Накрая я извиках навън и я попитах какво иска. Тя, като гледаше право в мен, каза: „Трябва да ми върнеш халката, така и така не си със сина ми, може да направя нещо за децата…“.
Леле, прималя ми от наглостта й и за първи път си отворих устата:
„Стара жена си, засрами се! Стига си лъгала – аз отдавна не ти се връзвам на приказките, хората знаят колко пари струваш, но поне с децата ми не се занимавай. Не им отмъщавай – родих дъщери, защото Борис прави момичета…
Не е ли грях да не ги поглеждаш, стотинка да не им дадеш, поне за един рожден ден торта да им направиш. А ти какво? Дошла си халката да си искаш…“
Не й дадох да си отвори устата.
Изпратихме абитуриентката и помолих гостите да не си тръгват.
Пред всички свалих халката и обявих, че свекървата си я иска. Заявих, че никога няма да й я върна, но и никога повече няма да я сложа на ръката си. Борис гледаше като ошашавен, а майка му за първи път дума не обели, стана и излезе.
А аз още не мога да го преживея – да трови мен, добре, но да съсипе празниците на децата ми, това няма да го бъде. А колкото до златото, ще го гледа през крив макарон!
Теодора
Източник: prekrasna
