Един ден се прибрах вкъщи, приготвих вечеря за съпругата си, взех ръката й и казах: „Искам развод“ Тя не изглеждаше разстроена и тихо ме попита „Защо?“. Отговорът ми беше двусмислен и това я ядоса. Счупи чинията и извика: „Ти не си истински мъж!“. Цяла нощ не сме проговорили. Вероятно търсех слабост в нашия брак, но аз просто не я обичах. Имах Лора.
С чувство за вина, й показах документите за развод, оставяйки й къща, кола и 30% от компанията ми. Тя гневно ги скъса. Жената, с която съм работил 10 години, започна да се променя.
Когато се върнах у дома на следващия ден, тя седеше на масата и пишеше. Аз веднага заспах. На следващата сутрин тя ми каза условията за развод: Нищо не иска от мен, но за целия следващ месец да се сържим като нормална двойка. Причината: Синът ни го чакаха важни изпити и не искаше разводът да повлияе.
Тя също ми каза да си спомня нашата сватба и момента, в който аз я пренасям през прага в спалнята. От сега нататък, през целия месец, трябваше да я нося през прага на спалнята. Мислех, че е луда, но се съгласих, че това е поносимо и първия ден бяхме малко тромави, а синът ни ни аплодираше и пееше: „Татко носи мама на ръцете“ Думите му предизвикаха нова вълна от болка в мен. Аз я носех към спалнята през прага. Тя затвори очи и каза с тих глас: „Не казвай на сина ни за развода“ Аз кимнах с глава.
На втория ден имаше подобрение. Тя беше в ръцете ми и аз усещах уханието й върху ризата си. Лицето й имаше фини бръчки, а косата й бавно посивяваше. Нашият брак е оставил следи по него. За миг се зачудих какво да направя, когато бях на третия ден от носенето, почувствах вълна от интимност, която се връща. Това е жената, която бе в 10 години от живота си с мен. Четвърти и пети ден усетих, че интимността укрепва. Докато минаваше покрай един месец, аз бях с нарастващото лекота на носенето и усети, че става все по-тънка
Една сутрин ми хрумна, че тя най-вероятно е таила толкова много болка и горчивина към мен. Без да се замисля, аз прокарах ръка през косата й. В този момент се появи синът ни и каза: „Татко, време да носиш мама!“. Това се превърна в сутрешен ритуал. Тя прегърна сина си, и аз погледнах, че нещата няма да се променят. Носех я, а тя сключи ръце около врата ми. Аз я държах здраво – както в деня, когато се оженихме
В последния ден, докато я държах в ръцете ми, не можех да издържам повече. Отидох в апартамента на Лора и й казах: „Съжалявам, Лора, но аз не искам да напусна жена си“ Изведнъж всичко беше ясно: Държах жена си над прага в деня на сватбата ни и й обещах: „Докато смъртта ни раздели!“. На път за вкъщи купих цветя и цветарят ме попита какво да пише на картичката. Казах с усмивка: „Ще те пренеса през прага, докато смъртта ни раздели“
С цветя в ръцете си и с усмивка на лицето си, аз се върнах у дома. Жена ми почина в съня си през нощта, докато бях там. По-късно научих, че е имала рак, но аз бях толкова зает с Лора, аз не забелязах. Тя знаеше, че ще умре скоро и искаше нищо да не помрачи отношенията между мен и нашия син. В очите му, аз бях най-романтичният съпруг, който можеше да си представи…
Източник: За Жената
