Блага Димитрова е сред най-обичаните и четени български автори и няма как да е иначе. Тя е писател с усет към всичко онова, което вълнува човешката душа.
Родена е в семейството на юрист и учителка, Блага проявява своя талант още в ученическите си години, а след това променя света на българската поезия и проза с многобройните си и разтърсващи творби.
Днес ви предлагаме да си припомните някои от най-красивите и паметни цитати на Блага Димитрова, които имат силата да докосват човешките сърца. Разгледайте галерията ни и получете дневната си доза вдъхновение и повод за размисъл.
„Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли. Да изненадаш света с някакво откритие… Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят. И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.“
„Сърцето е свободно да се влюби въпреки всичко – това е единствената пълна свобода на земята.“
„Ревността е страх. Най-жалката разновидност на страха. Ние сигурно се раждаме вече заразени. Хиляди поколения преди нас са погълнали огромни дози от атавистичен стронций. В кръвта си носим наследствената болест. Дори и без повод, симптомите на ревността възникват от само себе си. Борбата с ревността е отчаяно единоборство на сърцето със самото себе си…“
„Само една любов признавам на тоя свят – да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.“
„Да не предприемаш нещо в любовта е най-изразителното действие за този, който разбира.“
„Ние сме онова, което прави от нас любовта. Срещне те стар познат и се провикне: – Какво става с тебе? Не мога да те позная! Ние сме онова, което кара другите да кажат: – Не си ти! Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим: – Какво става с мене? Не мога да се позная! Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние. Ние сме, когато станем своята противоположност. Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си. Ние сме онова, което прави от нас любовта.“
„Човекът е това, което му остава, след като изгуби всичко!“
„Тая любов на шега излезе най-голямата истина в живота ми! “
„Ако е любов – да е без предел, единствена, първа и последна. Ако е риск – да е смъртен. Ако е вярност – да е до заслепение.“
“Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?”
Източник: bgnow.eu
