Любовницата! Тя не ти е виновна!




Боли, да. Боли на умиране. Твоят любим вече не е същият. Онзи мил добряк, който само до преди няколко години даваше мило и драго да си доволна и те гледаше с влажен поглед, но най-важното – погледът му беше вторачен само и единствено в теб… този верен, стабилен, единствен по рода си мъж се влюби… в друга!

Ако четеш това, едва ли си на по-малко от 35 години, нали? А след като минем 35, драмата изобщо не отива на смелите ни осанки. Смешно е все още да вярваме в еднорози и във вечна и непоклатима любов. Такова животно няма! Хората се променят, променят се желанията им, вкусовете им, мечтите им. Човекът до нас може да ни е дал обещания до гроб и когато ни ги е давал, той е бил откровен. Това, че се е променил, твърде рядко е негова вина.

По-вероятно е да бъде вина на жената до него, отколкото негова. Защото кога за последно се сети да му направиш романтична изненада? Да облечеш заради него нещо секси и да отидеш на фризьор, но заради него, само заради него и заради това да му се харесаш? Същата ли си, каквато беше, когато се влюби в него и краката ти се подкосяваха, когато той се прибираше вкъщи? А кога за последно му каза, че е единствен, че е изключителен, че това, което прави, е значимо и те вълнува с все сила? Кога за последно беше влюбена в своя мъж?!

Ако не помниш кога, тогава по-добре не се учудвай, че неговото сърце сега е при онази, която наскоро се влюби в него. Тя не ти е виновна. Тя му дава самочувствието, че е специален. Тя със сигурност за разлика от теб сменя роклята си по няколко пъти, преди да се срещне с него, слага парфюм, вълнува се. Тя се вълнува от неговото присъствие, от неговото докосване, от неговото внимание. Тя трепери от ужас, когато той си тръгва, и от благодарност, когато се връща при нея. Ти кога за последно усети този любовен трепет към него?… Не ти е виновна любовницата.

И знаеш ли, колкото и да не ти се вярва, може да се случи и на теб. Да се влюбиш в друг. Най-вероятно твоят любим също отдавна те приема за даденост и копнееш някой да иска да е с теб постоянно, да целува врата ти, да не може да се нагледа на косите ти, очите ти, да не може да се наслуша на думите ти. Това не е грях. Всички ние имаме нужда от любов. Всички ние се променяме.

Старите хора казват, че любовта е най-пълноценна, когато я срещнеш в зрелите си години. Вече си наясно кой си, от какво имаш нужда, накъде искаш да вървиш, с какъв човек. Страстта в зрелите ни години не е плод на хормони, ниско самочувствие или обикновена влюбеност. Тя е плод на разума, опита и стремежа да вървим напред и да се развиваме. Така че, ако ти се случи, не се обвинявай. А ако се случи първо на мъжа ти, пусни го. Не задържай нещастието у дома. От това ще пострадат първо децата ти! Не задържай заблудата. Не задържай сърцето му. Защото то вече не е твое. А когато живеем със сърце, което не е наше, то ни ранява. И всички бавно, но сигурно умираме.

Любовницата обаче не е виновна за това. Просто сърцето си е поискало своето…

Източник: mila