Любовта на майката! Една трогателна история за най-святата обич! Предай нататък..




Понякога ни се струва, че знаем всичко за даден човек, но в действителност може да се окаже, че ни се губят съществени моменти от живота, дори и този, който споделяме един с друг.

Моят съпруг е изключително интересна личност. Дори и във външността му има един белег, който показва, че не е като всички останали. Едното му око е синьо, а другото кафяво. Изглежда мистериозен, загадъчен, на моменти дори имам чувството, че поглеждам към него и установявам, че сякаш гледам непознат.

Много пъти съм се опитвала да се докосна и да дръпна завесата на онази тъй забулена с мистерия част от живота му – оношенията с майка му. Той никога не говореше за нея, все едно никога не е съществувала. Дори си мислех, че е пълен сирак. Знаех, че баща му е починал, когато е бил на три. Колкото и пъти съм повдигала въпроси за майка му, толкова пъти те са се разпилявали като глухарче от вятъра.
Един ден реших, че трябва да подредя килера, досадна работа, отлагана с години. Докато ровех из купчината вещи и се чудех за какво са ни притрябвали тези боклуци, погледът ми се спря върху една дървена кутия. Никога преди не я бях виждала. Естествено женското ми любопитство надделя и отворих кутията. В нея имаше тефтер с кожени корици. Започнах да го разлиствам и да чета. С всяка следваща страница бурята в душата ми нарастваше. Колко малко познавах в действителност човека до мен.

„Мило дневниче,
Днес беше един от най-ужасните дни в живота ми. Майка ми дойде в училище. Нали знаеш, че тя е едноока. Не знам как е загубила окото си, но знам, че изглежда доста зловещо с това единствено око. В мига, в който пристъпи прага на класната стая, исках земята под мен да се отвори и да потъна в бездната. Много ме беше срам. Всички деца ме гледаха с надсмешка и си шушукаха нещо по адрес на майка ми. Когато се прибрах у дома, горчилката още не беше отминала. Крещях на майка ми, че ме е срам от нея и ми се иска друга жена да ми беше майка, че искам да е мъртва. Няма да забравя погледа й. Няма да забравя и сълзите й, стичащи се от единственото й око. Нещо в мен трепна за миг, като искра в мрака, но отмина бързо. След това изпитах отново гняв и яд, че съдбата ме е наказала с майка като тази. Наистина този ден беше кошмарен.
Андрей“

За миг изтръпнах! По цялото ми тяло протече ток. Това не беше моят Андрей! Той беше мил, любящ, грижовен. Това не е истина! Не можех да повярвам, че изобщо може да има някой, който да се срамува от майка си, била тя и едноока. В гърдите ми се надигна такъв яд, който не бях изпитвала преди. Нали и аз съм майка?! Ами ако един ден осакатея и дъщеря ми се срамува от мен?

„Здравей,
Утре заминавам. Нямам търпение да напусна този мизерен дом. Да изтрия всичко до този момент от живота си. Искам никога повече да не се връщам назад. Заминавам да уча далеч и ще я изоставя, нея еднооката ми майка. Знам, че е жестоко, но не мога така. Не искам нищо в живота ми да ми напомня за нея.
Андрей“

Ръчно изработени сребърни бижута – Swarovski® – Намаления!

loading…