Мила моя, момичето ми, един ден ще видиш, че остарявам. Това, за което те моля, е да проявиш търпение. Да се опиташ да разбереш през какво минавам. Ще ти повтарям едно и също нещо по няколко пъти в същия разговор. Тогава не ме прекъсвай, за да ми кажеш, че съм го повторила. Моля те да ме изслушваш.
Спомняй си за миговете, когато беше малка и аз трябваше да ти чета една и съща приказка всяка вечер, понякога по повече от веднъж. Иначе не заспиваше.
Сигурно ще ти създавам проблеми с невежеството ми за новите технологии. Не ме гледай лошо, помогни ми и ми дай време да свикна с тях.
Спомни си колко време заедно учихме нещата от живота – как да ползваш приборите, как да се обличаш сама и да се сресваш и какво ли още не.
Моля те, когато остарея, бъди търпелива и опитай да ме разбереш.
Ако някога се загубя в разговора ни, дай ми време да се върна. Ако не мога да го сторя, не ми се карай, не се изнервяй. Аз просто ще искам да съм с теб, това е най-важното. А не, че разговора за новините днес ще се провали.
Когато краката ми започнат да ме предват, от умора и старост, подай ми ръка. Така както аз ти я подавах при първите ти стъпки.
И не, не тъгувай, когато остарея. Просто се опитай да ме разбереш, докато дойде сетния ми ден.
Винаги ще ценя времето, което споделяме заедно. Просто искам да ти кажа, че те обичам. И сега и тогава.
