Между любовта и омразата




С Огнян се оженихме, когато и двамата бяхме на 20 години. Вярвах, че ще бъдем завинаги заедно, но след 10 години съпругът ми си намери любовница. Децата бяха малки и имаха нужда от баща, затова в тяхно име стисках зъби и мълчах. Но когато любовниците му започнаха да звънят денонощно по телефона, нервите ми не издържаха. Проклинах го, плачех от болка, безсилие и обида, умолявах го да спре, но напразно. С годините сълзите ми пресъхнаха: остана само пустотата и страхът. Децата пораснаха и можех да си тръгна, но не знаех накъде. Така изминаха още 5 години.

Една вечер, докато гледах как Огнян спи, изведнъж усетих, че ми се повдига. В главата ми се въртяха ужасни мисли, а гърлото ми беше пресъхнало. Мълчаливо се изправих от леглото, взех си малко багаж и излязох на улицата. Седнах на една пейка и започнах да превъртам живота си като на кинолента. Бях толкова красива на младини, а около мен се тълпяха орди от ухажори. Защо избрах именно Огнян? Спомням си, че мама непрекъснато ме предупреждаваше и ме съветваше да не му се доверявам особено. Но кой слуша родителите си? Докато размишлявах, видях, че часовникът показва 22:30 часа. Беше твърде късно да помоля някой от близките ми да ме приюти тази нощ. Нямах друг избор, освен да нощувам в хотел.

Шофьорът на таксито се оказа много приказлив. Докато шофираше, не спираше да говори. Толкова много исках спокойствие и тишина, че не забелязах как от очите ми рукнаха сълзи. Изведнъж ми се прииска да споделя болката си с приказливия мъж. По-лесно е да споделиш с човек, с когото може би никога повече няма да се срещнете. Владимир, шофьорът на таксито, изслуша тъжния ми разказ, извини се, че е бил нетактичен и за компенсация ми предложи утре да се срещнем на кафе. На другата сутрин, когато се събудих в студената хотелска стая, реших да се прибера вкъщи. Все пак това това беше моят дом и имах право да съм там. Но на излизане от стаята, видях, че на рецепцията ме чака Владимир с букет цветя. Смутена от внезапната му поява, в първия момент исках да се обърна и избягам. Не бях получавала цветя от 15 години, а да приема букет от непознат мъж, е доста странно. Все пак се овладях и с широка усмивка се качих в таксито на Владимир.

Когато вечерта се прибрах у дома с цветята, Огнян спокойно стоеше пред компютъра. Дори не беше забелязал, че не съм нощувала вкъщи. След кратко мълчание, му заявих, че искам развод. Разярен, мъжът ми ме засипа с порой гнусни обиди и обвинения, а на сутринта си събра багажа и се изнесе. Така и не разбрах къде отиде: вероятно при поредната си любовница. Почувствах силно облекчение – най-накрая можех да дишам спокойно. Вечерта се обадих на Владимир и той дойде веднага, без да задава излишни въпроси. В негово присъствие усещах спокойствие и лекота, и не забелязах как разговорът ни се превърна в нещо повече… Тази нощ беше красива, за пръв път от много години се почувствах красива, желана и щастлива. А на другия ден, когато се събудих до топлото тяло на Владимир, осъзнах, че отдавна бях спряла да обичам Огнян, но също така не изпитвах и омраза. Бях на едно красиво място, някъде между любовта и омразата. Най- накрая открих желаното спокойствие.

Източник: lichna-drama