Mежду два брака трябва да има интервал-пауза
Развигор: 70 процента от песните ми са посветени на Мими
Нашите гости
Мими Иванова и Развигор Попов са сред най-обичаните имена в родната музика. Двамата се срещат в легендарният оркестър “Стакато”, солисти на който са били имена, като Емил Димитров, Бисер Киров, Мария Косева, Росица Николова, Стефан Воронов и Борис Годжунов. През 1974 година оркестърът, заедно с тогавашните му вокалисти – Мими Иванова, Петър Чернев и Боян Иванов заминават за турне в бившия Съветски съюз, където и пламва любовта между Мими и Развигор. След време те създават и група “Старт”, с която също имат голям успех. Творческият им тандем стои зад много вечно зелени хитове, като “Петнадесет лалета”, “Вълкът и седемте козлета”, “Зелената стара чешма”, “Ах, този дъжд”, “Съдба”, “Лодка в реката”, “Хора и улици” – в дует с Борис Годжунов, и много други. Двамата твърдят, че са тотално различни характери, но с времето са постигнали хармония помежду си и приемат всички предизвикателства в живота с чувство за хумор.
– Наскоро се проведе фестивалът “Бургас и морето”, в който двамата бяхте част от журито. Какви са впечатленията ви от новите български песни и мислите ли, че те ще намерят реализация и извън конкурса?
Р.: Като цяло ни беше много трудно да подберем най-хубавите дванадесет песни, защото в първи кръг участваха около петдесет. Ние, журито, искахме да изберем най-характерните за стила на “Бургас и морето” изпълнения – т.нар. шлагерна песен, но да не е елементарна! Вотът на публиката категорично доказа това и избра песента на нашия колега Светослав Лобошки, изпълнена от Стефан Илчев. Това е песента, налучкала точно целта на конкурса, в дъното на организацията на който е нашия голям приятел Стефан Диомов.
М.: Винаги има хубави песни, но си пожелавам тези песни да ги запеят хората и да тръгнат по радиостанции, телевизии, да се клипират и т.н., а не да са само за конкурса – да се пеят и да са слушани, както беше някога с истинския шлагер!
– Една от двете първи награди в конкурса беше спечелена от Симона Загорова – дъщерята на попфолк звездата Глория с песента “Как искам времето да върна”. Виждате ли в нея потенциал да достигне успехите на майка си?
М.: Все пак майка й пее в друг жанр, но Симона има много добри гласови данни, харизма и сцената я обича. На конкурса тя изпя една доста обемна като диапазон песен, много добре я защити и представи, а аз съм я чувала и като пее световни стандарти. Сигурно ще й бъде трудно за в бъдеще, защото има много добре пеещи млади хора у нас, но тя може, боец е.
– Фестивалът тази година бе посветен на песните на Тончо Русев. Какви са спомените ви за големия ни композитор?
Р.: Ние с Тончо бяхме колеги, но и приятели, аз дори аранжирах първата му песен по настояване на нашия музикален баща Йосиф Цанков, който тогава беше шеф на “Балкантон”. Той наричаше Морис Аладжем, Тончо Русев и Константин Драгнев “моите музиканти” и ни караше да пишем песни.
Тончо първи написа своя песен – “Птица насред път”, а аз направих аранжимента й и му бях на кадем, защото песента спечели “Мелодия на седмицата” и на месеца на Националното радио. След това пътищата ни се разделиха, но сме работили заедно инцидентно и докрай поддържахме много приятелски отношения с него.
М.: Стефан Диомов каза, че Тончо Русев е легенда, което си е така! И Бургас го боготвори. На този концерт ние избрахме да изпълним една хубава песен на Тончо – “Здравей, наместо сбогом” по текст на бургаския поет Ваньо Вълчев.
– Новите изпълнители се оправдават за вулгарните си текстове и клипове с това, че задачата на музиката не е да възпитава. Съгласни ли сте с тях?
М.: Не, защото според мен в каквато и кал да си затънал, няма нужда да потъваш още повече! Донякъде са прави, в смисъл, че сегашната музика е отражение на това, което представлява живота ни днес, но когато всичко е лошо, не трябва да буташ хората още по-надолу, да печелиш безотговорно от ситуацията и да кажеш – това не е моя работа. Преди имаше смисъл от различни комисии, които не допускаха вулгаризми и цинизми в ефира, следяха за чистотата на езика, въпреки че и тогава имаше крайности. Новите изпълнители са популярни и слушани и тяхната мисия е да възпитат и създадат добър вкус у техните почитатели, особено у малките, а не обратното.
Р.: Някои от младите изпълнители сякаш се състезават кой да стигне до по-евтина популярност, но между тях има и много добри, които не се поддават на евтиното и търсят високото ниво, като Михаела Маринова например. Тя има умерено провокативно поведение, песните й са издържани като текст, а да не говорим за огромния й гласов потенциал.
– В момента работите ли над нови песни?
М.: По идея на Лили Друмева, започнахме да работим над една нова обща песен. Ваня Костова също участва в нея.
Р.: Ние с Лили и баща й Христо се познаваме доста отдавна, а с нея сме работили и друг път заедно. Случайно намерихме общ език, тъй като решихме да съчетаем шопския фолклор с американската блуграс музика. Баща ми е от шопския край – от Ресилово-Дупнишко. Всяка ваканция прекарвах там с моите братовчеди и присъствахме на много ритуални вечери с фолклорни песни. Още оттогава тази музика ми е в дъното на душата.
Мими и Ваня пеят с шопска орнаментика и се получи много интересна песен, леко съм я преработил, а Лили написа същата тема на английски в кънтри вариант. Спряхме се на характерния обичай – пеперуда, чрез който хората се молят за дъжд. Пее се: “Вай, дуду ле! Дай, Боже дъжд!” и интересното беше, че докато репетирахме беше най-дъждовния период през юли. Шегувахме се по този повод – сега какво стана, всъщност този дъжд, за който толкова се молехме в песента, стана причина Мими да падне и да си счупи ръката!
М.: Явно е имало да се случва. Какво лято само изживях – принудително изкарах една непредвидена ваканция. (Смее се.)
– Мими, ти дори пя и журира на “Бургас и морето” със счупена дясна ръка. Как се справяш в тази ситуация и Развигор грижи ли се за теб?
М.: Да, Развигор ми помагаше много – вдигаше оценките вместо мен.
Р.: Въпросът беше за Развигор, как ти помага, а ти го заобиколи! (Смее се.) Непрекъснато съм до нея – денонощно. Някой трябва да й отвори капачката на червилото, на пудриерата, копчетата на дрехите да ги закопчава и откопчава и т.н. Безпомощен е човек в такава ситуация, аз дори пробвах с лявата ръка да си нарежа парче салам – нищо!
– Разкажете за някоя от вашите златни песни, създаването на която е свързано с реална житейска история?
М.: Много такива песни имаме. “Вече свърши хубавото време” например, е за среща в дъжда със старата, недоизживяна любов, още кървяща рана…
– Развигор издаде своя биографична книга – “Ау-у, от глад умирам”, в която разказва вашата музикална и житейска история с много чувство за хумор. Над какво в последно време се забавлявахте заедно?
М.: Наскоро Развигор ме подсети за една забавна история, свързана с това, че понякога хората объркват Етиен Леви с Развигор. Тони Димитрова беше писала за подобен случай, как пътували със Стефан Диомов с колата и спрели около Сливен край пътен пазар да си купят плодове. Слезли двамата от колата и продавачките започнали да се посбутват: “Тони Дачева, Тони Дачева!” Стефан малко подигравателно й казал: “Виж се, каква звезда си!” След малко обаче се чуло: “Я, и Развигор Попов е с нея!”
– Кои качества цените най-много един в друг?
М.: Аз си мисля, че Развигор, ако не беше толкова търпелив, отдавна нямаше да сме заедно… Него направо го мързи да реагира, иначе ако би реагирал остро, сигурно ще се разделим и затова си трае. (Смее се.) Аз, като си повикам малко, си изкарвам лошата енергия и ми минава. Отбелязвам само едно, но Развигор има още много положителни качества.
Р.: Аз най-много ценя у Мими перфекционизма и любовта към чистотата, което е много ценно, защото аз често разхвърлям, а тя така разтребва, че после само тя знае кое къде е! (Смее се.) Ценно е да чисти човек, такава чистота! Харесвам доста и гласа й, много нежен, но в някои случаи, когато е ядосана, става доста грапав и ръждив. (Смее се.)
– Дълго време ли ви трябваше, за да се отдадете на чувствата, предвид това, че и двамата сте били обвързани в началото?
М.: Да! Ние с Развигор не сме хора, които безотговорно биха наранили човека, с когото сме били преди, но вярвам, че със сигурност нищо не е било случайно, защото ако беше – щяхме да се разделим само след година. Не са лесни нещата, но е имало смисъл, поне така се успокоявам. Все пак не го препоръчвам!
Р.: По принцип между два брака трябва да има интервал-пауза, а в моя нямаше и от единия се преля в другия и разлика не се почувства – бракуван и пак бракуван. (Смеят се.)
– Развигор, има ли песни, които са посветени на Мими, които са били, като обяснение в любов към нея?
Р.: Да, има. Ще цитирам една от тях: “Обичай ме, защото съществувам, когато съм една сълза в твоите очи – обичай ме, дори да те сънувам, не ме събуждай, моля те, сънувай ме и ти!” Сигурно 70 процента от песните ми са посветени на Мими.
М.: А останалите на Кичка и други колежки. (Смеят се.)
– Една от песните ви “Българийо, децата ни върни” е посветена на сънародниците ни, живеещи в чужбина. Това сигурно е една от големите ви болки, защото и вашата дъщеря живее в Германия?
М.: Да, дори в момента още по-силно усещам тази болка, защото сега щяхме да сме в чужбина на море с дъщеря ни – обикновено лятото ходим с нея. Не ми се ходи само с Развигор – той си има неговите навици, а ние с дъщеря ми се разхождаме, споделяме си и в момента това много ми липсва.
– Развигор, ти си се виждал с Ванга. Какво си спомняш от тази среща и имали ли сте контакт с други хора с необикновени способности?
Р.: Бяхме при Ванга с оркестър “Стакато”, защото беше изчезнал усилвателят за йониката ни и тя успя да видя къде е, дори прочете дословно каква марка е. Каза, че не е откраднат и ще ни го върнат тези, които са го взели да го ползват, като така и стана! Иначе с Мими бяхме съседи с Кубрат Томов – Бог да го прости и сме си общували с него. Той ни е водил на екстрасенски конгрес и там ми измериха биополето.Оказа, че и аз имам силна енергия. Всички се струпаха около нас и ми викаха – ау, каква ти е хубава аурата!
М.: Казаха му, че има светла и добра аура, като на светец! (Смеят се.) Тогава историята с полтъргайста Кики ни накара да отидем на този конгрес, защото беше много нашумяла. По принцип не нося много бижута, само халката си не свалям, но този ден си бях сложила обеци и с Развигор бяхме седнали на първия ред в зала ?2 на НДК. Стоим и слушаме ние на единия край на залата, а срещу нас на другия край са насядали едни екстрасенси и ни гледат втренчено. В един момент и двете ми обеци паднаха в скута ми, а те извикаха – видяхте ли колко сме силни! Наистина ми свалиха обеците от ушите! Тогава бях силно респектирана и си казах, че тези хора наистина притежават голяма енергия и дай Боже да я използват в добра насока.
– Любимата ви мисъл?
М.: По-добре малко нещо, отколкото голямо нищо!
Р.: Жена, ако не гълчи и мъж, ако не мълчи – не е семейство! Това го знам още от баба ми.
Източник: Труд
