Мисълта притежава огромна сила. Всички забележителни и ужасяващи творения на човечеството започват с мисъл — или ако искате, наречете го идея. От идеята произтича планът, а от плана — действието. В резултат на действието се постига целта. Нещата, върху които седите или на които сте се облегнали, също са започнали от мисъл. Стаята, в която сте, и почти всичко в нея в началото е било мисъл.
Всички войни и сражения в света са започвали с хрумването на мисъл. (Обикновено е ставало така: „Ти имаш нещо, но аз го желая“ или „Ти вършиш това, аз пък искам да върша друго“, или „Просто не ми харесваш“.)
Всички добри, хубави, благородни и творчески проявления на човечеството са проблеснали като искра в съзнанието на един човек. Айфеловата кула, Мона Лиза, Магна харта, Декларацията на независимостта, филмите, книгите, телевизията и всичко се е зачевало в човешки ум. (Е, би било по-добре някои от тези неща там да си бяха останали.)
Дори създаването на човешките същества започва като мисъл. Както се казва в една поговорка: „Познавам те, преди още да си се появил като проблясък в очите на баща ти.“
Виктор Юго описва това по следния начин: „На нахлуването на армии може да се противостои, но не и на идея, чието време е дошло.“
Въпреки че ние не мислим особено за това, много е лесно да се схване, че почти всичко, създадено от хората, било то добро или зло, е започнало като мисъл. (Самата категоризация „добро“ или „зло“, разбира се, е друга мисъл.) Единствената разлика между мисъл и физическа реалност е известен период от време и физическа дейност.
Продължителността на периода от време и физическата дейност са различни за различните проекти или цели. Понякога това са секунди, понякога години, а понякога идеята трябва да преминава от поколение на поколение. За някои от големите катедрали са били необходими цял век и три поколения каменоделци, за да бъдат завършени.
Леонардо да Винчи открил хеликоптера четиристотин години преди истински хеликоптер да се издигне и полети. Преди двеста години Томас Джеферсън предвидил, че ще има нация, в която хората няма да бъдат преследвани за религиозни убеждения и никой няма да отрича правото им на живот, свобода и щастие… По това продължаваме да работим.
Някои хора имат талант да превръщат идеите в реалност. Едисън е бил един от тях. Представете си: фонографът, филмите, подобреният телефон и електрическата крушка — всичко това от един човек. Хенри Форд е искал да направи евтин, надежден автомобил и е открил за целта монтажната линия.
Без мисъл нещата, които изискват каквото и да е човешко действие, просто не се случват. Къде сме ние е Резултат на нашето мислене: и положително, и отрицателно. Ако искате да разберете как мислите, просто се огледайте къде сте. Ще съзрете отговора.
Ако сте доволни от някои неща в живота ви, то тогава мисленето ви в тези области несъмнено е било това, което обикновено наричаме „позитивно“. Ако не сте доволни от други страни на живота си, то тогава мислите ви в тези области вероятно не са били толкова положителни, колкото е било необходимо. Добра новина за вас е, че мислите могат да бъдат изменяни, вследствие на което се появяват промените и в живота.
Ако непрекъснато мислите за богатство например, неизменно в съзнанието ви е темата богатство, което като едно общо състояние на съществуване се изразява в откритост, приемане, щедрост, но и в склонност към материални проявления на богатството — придобиването например на къщи, коли, пари в брой…
„Но аз нямам пари и непрекъснато се безпокоя“ — запротестира веднъж един човек. Този човек доказваше смисъла на гореизложения подход към нещата, но в обратен ред. Безпокойството е вид страх, в този случай — страх от бедност. Този човек, мислейки за бедността, създава една особена настройка на съзнанието за бедност. В ума му са само неплатените фактури и сметки, от което следва още по-голямо безпокойство, а от него — още по-силно изразена бедност.
В резултат на добрите мисли следват положителни резултати: обич, внимание и умение да споделяш както здраве, богатство и щастие, така и успех, изобилие и благосъстояние.
Лошите мисли водят до отрицателни резултати: не само до омраза, безразличие и въздържане, но и до болест, бедност и мизерия; до страх, недоимък и отчуждение.
С други думи, нашите мисли създават нашата физическа действителност — това не става непременно на мига, като „Хоп, готово!“, но в крайна сметка се получава така. Там, където насочим представите си, нашия вътрешен взор, това е посоката, в която вероятно ще вървим. Това е нашето желание. А колкото до това, как ще стигнем дотам, начините са много.
източник: newage.bg
