Всяка нощ мама идваше да ме завива, дори когато вече бях пораснала. По стар навик тя се навеждаше над мен, заглаждаше косата ми, която закриваше лицето ми, а после ме целуваше по челото. Не помня кога започна да ме дразни, особено ръцете й, които вечно ме галеха. Те бяха загрубели и дразнеха нежната ми кожа. Една нощ не издържах и избухнах: “ Спри да ме галиш. Имаш много груби ръце и допирът до тях ми е неприятен!“. Мама не каза нищо. След този случай никога повече не усетих ласките и милувките й. Думите ми дълго ме преследваха в безсънните нощи, но гордостта бе замъглила ума ми и не ми позволи да й поискам прошка.
Изминаха години, а аз не спирах да мисля за онази нощ. Започнах да мечтая мама отново грижливо да ме завива, а после да ме целуне нежно по челото. Понякога всичко изглеждаше толкова далеч, а друг път, сякаш току-що се беше случило. Отдавна бях зряла жена, но неприятната случка се вряза дълбоко и завинаги в съзнанието ми. Днес мама е на седемдесет, а ръцете й, които някога ми изглеждаха груби, все още правят много за мен и семейството ми. Тя е нашият лекар, който бърза да извади от аптечката лекарство, когато някое от внуците ми го заболи корем или си удари коляното. За нас мама готви най-вкусното пържено пиле на света. Експерт е по премахването на петна върху дънките. И досега предпочита всяка вечер да ни радва с купичка вкусен домашен крем.
Моите собствени деца отдавна отлетяха от семейното гнездо. Татко умря и майка ми остана сама. Живея в съседна къща, затова понякога нощувам при нея. В навечерието на Коледа, отидох да спя в стаята, където измина детството ми. Една позната ръка колебливо ме докосна по лицето и махна косата от челото ми. А после отново усетих лека целувка. В ума ми за стотен път избухнаха жестоките думи, които изрекох: “ Не ме докосвай. Имаш груби ръце!“. Под влияние на истинско разкаяние, бързо сграбчих ръката на мама и прошепнах колко много съжалявам. Бях уверена, че тя помни обидата, защото и аз самата я помня. Но се оказа, че майка ми дори не разбра за какво говоря. Тя отдавна е забравила и простила …
Тази нощ заспах, оценявайки добротата на милата ми майчица. А вината, с която живях толкова дълго, просто изчезна в нищото.
Източник: lichna-drama
