Живот в Гърция – слънчев, спокоен за своите жители. Но какъв е за чужденците, дошли от далеч, за да изкарат пари и прехрана за себе си и своите семейства… ?
За да разберем това ще ви разкажем историята на една българка заминала в чужбина, една от многото… дошли на чужда земя оставяйки дом и родина, отиващи в неизвестното.
Ще я наречем Л.А.
Живот в Гърция: Заминаването
Тя е само на 25, когато заминава за Гърция. Оставяйки деца и родители в България тя заминава, за да им осигури достойно бъдеще и нормален живот.
Останала вдовица от рано с деца, за които да мисли, тя е принудена да замине заради трудностите в родната страна, изпълнени с ежедневна борба с работодатели, ниско заплащане и липса на ефективни закони.
Откакто замина, се минаха четиринадесет години. Четиринадесет години изпълнени с труд и мъка по дома. Живот на два бряга с половин сърце в България и половин в Гърция. Животът ѝ минава неусетно, работи и спестява за децата. За да имат всичко от което имат нужда едни нормални деца. Но струва ли си цената?
Да изкарва пари, има коректни работодатели, има уважение на работното място и условия за нормално съществуване. Но е сама, сама в чужда държава далеч от близките, от дома, далеч от всичко мило и родно. Прибира се за месец в годината, но какво е месец със семейството пред това да живееш заедно с тях? А децата и израстват без нея, без майка. Израстват нуждаещи се от обич и внимание. Отгледани от баба и дядо, но с липса на майката в сърцето.
Живот в Гърция: Работата
И Л. А. спестява и спестява. Минава се година, две. Обещава си, че като мине и тази година ще се върне в родината, ще е спестила достатъчно, за да е при децата. Но така се минаха четиринадесет години в Гърция. Когато се върне е хубаво, казва си че повече няма да пътува обратно. Но с връщането на Л.А. се връща и страха от бедността и несигурността, че няма да може да си намери работа. И хайде обратно пак в Гърция.
Работила е в Атина, Тасос, Халкидики. Чистила е къщи там и хотели. Гледала е възрастни жени. Работа има, намира си. Заплаща ѝ се навреме. Има и свободно време през почивката за разходки. Там е хубаво, бели къщи и сгради построени навсякъде заради силното слънце. Има островчета малки и големи с красиви пейзажи, екзотична природа и море с кристално прозрачни води, разказва тя. Изпълнени са с едър бял пясък, живописни скали и златни брегове.
Тя е там, но мислите и са в България при децата и родината. Сърцето и е в родната къща в Родопите. Мислите и се връщат при боровете, под които е израснала и играла, стигащи чак до небето.
Мисли си, работила е толкова години за чуждите хора в южната ни съседка, за чуждите семейства и домове. А нейният дом и семейство ги няма. Не чува смеха им. Не вижда радостта им. Не знае за какво страда сърцето им и от какво се вълнува. Тя е майка прекарала живота си в Гърция, но ѝ стига мисълта, че семейството ѝ е подсигурено благодарение на нея, дала му е всичко и са добре. Имат всичко. Живеят нормално. Това е нейният живот, животът на децата ѝ.
Източник: spisanie
