Мъжът, на който се доверих, се оказа лъжец и измамник




“Някой казвал ли ти е, че имаш необикновени очи?” – той се приближаваше все повече към мен, а после леко докосна устните ми: “От деня, в който те видях, загубих спокойствието си. Ти завладя мислите ми. Преди да те срещна, никога не съм обичал. Ще те обожавам, ще те пазя и закрилям. С мен ще откриеш истинската любов.”

Погледът му ме смущаваше. Чувствах се неловко, но въпреки това вниманието му ми харесваше. “Ела с мен. Тази вечер ще бъдем само ти и аз.” – той взе ръката ми и ме привлече към него. Беше една незабравима нощ. Красивите му очи излъчваха нежност и любов. Под напора на нахлулите чувства, признах, че и аз го обичам. Но на другата сутрин Крис изглеждаше отегчен. Попитах го дали ще бъдем двойка, а той уморено отговори: ” Запомни, момиче – мъжете имат право да избират, а жените – да отказват!”. След тези думи Крис се облече и си тръгна.

Измина много време от тази паметна нощ. Дълго чаках с нетърпение да ми се обади, но не знаех, че ако някой иска да те види, той ще намери хиляди възможности, за да те открие. Тогава не предполагах, че първата ни любовна среща ще бъде и последна.

Единственият мъж в живота ми се оказа банален съблазнител. Във фалшивите му думи нямаше нищо необичайно. Човекът, на което се доверих, се оказа измамник. В младостта си мечтаех за незабравима любов. Да чета стихотворения до зори, вдишвайки пролетния аромат на пробудилата се природа, която нахлуваше от отворения прозорец. А на сутринта баща ми ми се караше, че отново съм изпаднала в меланхолия. Със смръщени очи ме съветваше да имам контрол над чувствата си, за да изглеждам недостъпна.

Семейството ми ме възпита строго. Беше ми забранено да се срещам с приятели и съученици. Нямах право да се забавлявам в интересни компании. За дискотеки и дума не можеше да става. Ако закъснеех след училище, следваше обстоен разпит къде съм била и с кого. Но когато завърших гимназията и се записах в университет, се наложи да напусна родния си град. И тогава животът ми показа, че не съм готова да бъда независима. Липсваше ми опит в общуването с противоположния пол, а и трудно се разбирах с околните. Свободата, за която толкова копнеех, не се оказа това, което очаквах!

От книгите знаех, че по света има много лъжливи хора, но твърдо вярвах, любовта ми ще бъде различна – вярна и светла. А сега, след първото ми разочарование, постепенно разбрах, че срещата с любовта изобщо не изглеждаше такава, каквото беше в мечтите ми. Дълго се чудех как да се справя с този удар на съдбата и откъде да намеря сили, за да преодолея измамата. Лъжа е, че времето лекува! Неочакваната действителност унищожи прекрасната  илюзия. Надеждите ми за щастие не се сбъднаха. Сега не ми остава нищо друго, освен да се науча да живея с болката…

Източник: lichna-drama