Редки антитела в плазмата на Джеймс Харисън предотвратяват резус-конфликт
През 1951 г. 14-годишно австралийско момче на име Джеймс Харисън се събужда след тежка операция на гръдния кош. Лекарите са извадили един от дробовете му в процедура, отнела няколко часа и болничен престой в продължение на три месеца. Но малкият Джеймс оцелява благодарение в голяма степен на огромното количество кръв, което му преливат, разказва тогава баща му. “Татко каза, че са ми прелели 13 банки кръв, а животът ми бил спасен от непознати хора”, каза австралиецът пред Си Ен Ен години по-късно.
Австралийските закони по това време изискват кръводарителите да са навършили 18 г. Минават 4 години преди на Харисън да му позволят да даде кръв, но той спазва обещанието си да стане донор. Въпреки че изпитва неприязън към игли и извръща глава, когато сестрата прободе ръката му, Джеймс става редовен посетител на австралийския Червен кръст. Преди седмици вече 81-годишният мъж обеляза 1173-ия път, в който дарява кръв, разказва “Вашингтон пост”.
Още докато Джеймс е тийнейджър, лекарите в Австралия се мъчат да разберат защо хиляди бременности в страната завършват със спонтанни аборти, мъртвородени или мозъчни дефекти при плода. “До 1967 г. в Австралия ежегодно умираха буквално хиляди бебета, а лекарите не знаеха защо. Беше ужасяващо”, спомня си Джема Фалкенмир от кръвната служба на австралийския Червен кръст.
Оказва се, че бебетата масово страдали от хемолитична болест на новороденото. Състоянието най-често възниква, когато жена с отрицателен резус-фактор забременее с бебе с положителен резус-фактор. Несъвместимостта причинява конфликт, а тялото на майката започва да отхвърля червените кръвни клетки на плода.
Лекарите осъзнават обаче, че може и да е възможно да се предотврати конфликтът, като инжектират бременната жена с лекарство, направено от дарена плазма с рядък тип антитела. Изследователите претърсват кръвните банки. Търсенето им се увенчава с успех – подходящ донор се оказва живеещият в австралийския щат Нов Южен Уелс Джеймс Харисън.
Към този момент Харисън продължава да спазва обещанието си и редовно дарява кръв от над 10 г. По-късно австралиецът разказва, че дори не се и замислил, когато учените го помолили да участва в това, което ще стане известно като програмата “Анти-Д”. “Помолиха ме да бъда тяхното морско свинче и оттогава не спирам да дарявам кръв”, каза Джеймс пред в. “Сидни морнинг хералд”. Скоро след като откриват, че точно Джеймс има безценната кръв, изследователите разработват инжекция, наречена “Анти-Д”, използвайки плазма от дарената кръв на Харисън. Първата доза е дадена на бременна жена през 1967 г., разказва Робин Барлоу, координатор на резус-програмата и откривател на Харисън.
“Заради уникалността на кръвта ми ме застраховаха за един милион долара. Дарявах от дясната си ръка с изключение на десет процедури от лявата”, казва Джеймс. Той не спира да дарява в продължение от над 60 години, а плазмата му е използвана, за да се направят милиони “Анти-Д” инжекции, сочат данни на Червения кръст. Тъй като около 17% от всички бременни в
Австралия имат нужда от лекарството кръвната служба пресмята, че Харисън е спасил живота на 2,4 милиона бебета в страната. “Всяка ампула от “Анти-Д”, която някога е правена в Австралия, съдържа част от Джеймс в себе си. Той е спасил милиони бебета. Плача само като си помисля за това”, споделя Робин Барлоу.
Учените още не са сигурни защо тялото на Харисън естествено произвежда рядкото антитяло, но смятат, че е свързано с кръвопреливането, което е получил като тийнейджър.
На всеки две седмици Джеймс ходи до центъра, но дарява само плазма и получава обратно червените си кръвни телца при всяко кръводаряване. “Има центруфуга, в която кръвта се върти и червените кръвни телца се връщат обратно в ръката. Извлича се само плазмата”, обяснява той.
Харисън признава, че “никога” не смятал да спира. “Вероятно единственият ми талант е, че мога да бъда донор на кръв”, иронично отбеляза Харисън пред Си Ен Ен през 2015 г. Екипът на телевизията го придружаваше при кръводаряване номер 1001. С течение на годините Джеймс става приятел със сестрите в донорския център и за хиляден път повтаря ритуала, с който извръща глава, ужасен да погледне иглата, и стискайки оранжева антистрес топка.
“Винаги се страхувах. Никога не гледах как иглата влиза в ръката ми. Гледах към сестрите, към хората на леглото до мен или към тавана. Не можех да понеса да гледам. Хората, които нямат такива антитела в кръвта си, които са обикновени кръводарители, също спасяват животи”, смята австралиецът.
За разлика от самия Джеймс безброй други хора смятат, че той е забележителен. Някъде по житейския му път, му лепват и прякора Човека със златната ръка заедно с големи и малки отличия – от Медала на Ордена на Австралия през 1999 г. до корицата на местния каталог Yellow Pages (“Жълти страници”) през 2013 г.
През 2003 г. той влиза и в Книгата на рекордите “Гинес” В интервютата, които Харисън дава обаче, винаги казва, че най-значимата част от неговия непоколебим ангажимент да дарява плазма са бебетата, които е помогнал да спаси – включително собствените си внуци.
“Да кажа, че се гордея с Джеймс (баща ми), ще бъде крайно омаловажаване”, написа миналия месец във фейсбук дъщерята на Харисън – Трейси Мелоушип, отбелязвайки, че тя също имала нужда от “Анти-Д” инжекция през 1992 г. след раждането на първия си син. “Благодарение на баща ми родих второ здраво момче през 1995 г… Благодаря ти, че ми даде шанс да имам две здрави деца – твоите внуци. XXX”, пише дъщерята на кръводарителя.
Джеймс има една дъщеря и двама внуци. Цялото му семейство са кръводарители, но нямат специалните антитела.
В началото на май Харисън направи последното си пътуване до Центъра за кръводаряване. На 81-годишна възраст той вече е преминал възрастовата граница, позволена за донорите, затова кръвната служба решава, че Харисън трябва да спре даряването, за да защити здравето си.
Австралиецът не се смята за герой. “Не, не, не. Има хора, които влизат в горящи сгради. Аз не полагам такива усилия. Само лягам на кушетка в Центъра за кръводаряване на Червения кръст, давам ръката си и дарявам кръв. Не ме е грижа за тази част с геройството. Хората казват “ти си герой”, но аз всъщност не се чувствам такъв”, разказва той.
Докато австралиецът седеше на стола, четири сребърни балона с цифрите 1 1 7 3 се блъскаха над главата му, представяйки броя на кръвните дарения, които мъжът е направил през целия си живот. Няколко двойки родители също се появиха в болницата, за да споделят момента и да изразят благодарността си към Джеймс, заради когото бебетата им били спасени. Пред медиите Харисън каза, че няма търпение неговият рекорд от 1173 дарявания да бъде подобрен.
Източник: 24 часа
